Вълчитрънско съкровище
Вълчитрънското съкровище е намерено през 1925 година край с.Вълчитрън, област Плевен. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени сплави от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарус (чаша с две дръжки) с тегло около 4кг., а също така един голям и три малки катоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от Андрю Шерад и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на Микена, където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в Тива.
Съкровището е датирано към края на бронзова епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, негово копие - в Регионален исторически музей, Плевен.
[редактиране] Литература
- Георги Китов и Даниела Агре, Въведение в тракийската археология, София, ИК Авалон, 2002, ISBN 954-9704-07-6.
- Иван Маразов, Митология на златото, София, ИК Христо Ботев, 1994, ISBN 954-445-248-6.
[редактиране] Външни препратки
- Вълчитрънското съкровище от страниците на www.trakite.info
