Външна политика на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Като цяло България е в добри отношения със съседите си и се е доказала като конструктивен фактор на Балканите. Привърженик на регионалната стабилност, България е домакин на среща на външните министри от Югоизточна Европа през юли 1996 и на конференция на ОССЕ за сътрудничеството в Черно море през ноември 1995. България участва и в срещата на военните министри от Южните Балкани в Албания през 1996. Активна е в Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Поради близките им исторически, културни и икономически връзки, България се стреми към взаимно-изгодни отношения с Русия, от която е силно зависима като източник на енергийни доставки. След спорадични преговори (над 10 години) между Гърция, България и Русия в началото на 2007 г. е сключен договор за строителство на нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море за транспортиране на руски петрол.

Споразумението за асоцииране на България с Европейския съюз влиза в сила през 1994 и страната официално подава молба за пълно членство през декември 1995. През 1999 на срещата на най-високо равнище на ЕС в Хелзинки България е поканена да започне преговори за членство в Съюза. Те са завършени през 2004 и 1 януари 2007 е определен като дата за приемане на България в Европейския съюз.

През 1996 България се присъединява към Споразумението от Васенаар за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в Световната търговска организация. България е член и на Комитета Зангер и на Групата на ядрените доставчици.

През 1994 България се присъединява към инициативата на НАТО Партньорство за мир. След период на протакане през март 1997 временно правителство на Стефан Софиянски подава молба за пълно членство в НАТО. На срещата на най-високо равнище на НАТО в Прага през 2002 България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със САЩ за възможно разполагане на американски военни бази и тренировъчни лагери в България като част от плана за преструктуриране на американската армия.

На 22 февруари 1999 България и Република Македония подписват Съвместна декларация, която фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения. Декларацията е препотвърдена със съвместен меморандум подписан на 22 януари 2008 в София.[1]

През 2003 България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. През следващите месеци, заедно с Великобритания и Испания, тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в Ирак. През 2004 България председателства ОССЕ.

През март 2006 са завършени преговорите за разполагане на американски военни бази на българска територия. Следва ратифицирането на договора от двете страни. Очаква се американските войници да пристигнат в България най-рано през 2007 г.

България участва в управлението, изследването и усвояването на Антарктика, като се присъединява към Антарктическия договор през 1978, от 1993 има своя научна база, а от 1998 е консултативна (пълноправна) членка по договора.[2]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  2. Национална политика. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 113-114. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)