Външна политика на Йордания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
المملكة الأردنّيّة الهاشميّة
Знаме на Йордания
(знаме) (герб)
Девиз: Арабски: الله، الوطن، المليك
Транслитерация: Аллах, ал-Уатан, ал-Мелик
Превод: "Бог, отечеството, кралят"
Местоположение на Йордания
География и население
Площ 92 300 km²
(на 109-то място)
Столица Аман
Най-голям град Аман
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 5 924 732
(на 104-то място)
Гъстота на нас. 49 д./km²
Управление
крал Абдулла II
министър-председател Маруфа Бакхита
История
Независимост
 -призната
от Обществото на народите
25 май, 1946
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 27,129 млрд
(на 98-мо място)
БВП на човек (ППС) $ 4435[1]
Валута Йордански динар (JOD)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .jo
Телефонен код 962

ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ХАШИМИДСKО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ[редактиране | edit source]

Външната политика на кралство Йордания е функция на отношението на кралството към Арабско-Израелския конфликт в региона. Йордания следва политика на умереност, тъй като смята,че ефективното арабско единство е единствена база за мирни преговори с Израел. Устойчивостта на между-арабските различия за формата и съдържанието на Панарабската кооперация са пречка за провеждане на по-гъвкава външна политика. В допълнение липсата на достатъчно вътрешни ресурси, която в резултат води до голяма зависимост от външни сили за икономическа и военна помощ е още една причина за внимателното вземане на външно-политически решения.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЙОРДАНИЯ[редактиране | edit source]

Като малка държава с ограничени природни ресурси най-важната задача на външната политика на Кралство Йордания е да отговаря на националните интереси . Хашeмитското лидерство се обвързва и със стратегическата задача да ревитализира и преструктурира Арабския свят и Близкия Изток. Гео-стратегическата концепция на страната е изградена на две нива, които понякога се преплитат. Първото ниво се свързва с пряката защита и оцеляване на страната и поданиците й. Второто ниво е свързано с дълготрайното обвързване на страната като активист в Панарабската идея за обновяване на арабските енергии и цялостния мир в региона.[2]

БИЛАТЕРАЛНИ ОТНОШЕНИЯ[редактиране | edit source]

Израел[редактиране | edit source]

Кралство Йордания подписва мирен договор с Израел през 1994. Исторически двете страни има по-меки отношения помежду си, сравнено с другите Арабски страни от региона. Йордания и Египет са единствените арабски страни, които са подписали мирни договори с Израел.[3]


Кувейт[редактиране | edit source]

Кувейт е основен стратегически партньор на Кралството до 1989. Кувейт, както и други Арабски страни подпомагат Йордания с финансова помощ, която е договорена на среща на Арабската лига в Багдад през 1978. По време на Войната в Персийския залив отношенията между двете страни се развалят тъй като Йордания подкрепя Ирак. В по-ново време двете страни работят за повторно сближаване и задълбочаване на отношенията.[4]

Ирак[редактиране | edit source]

Йордания е водещата арабска страна в подкрепата си за режима на Саддам Хюсеин] по време на Войната в Персийския залив и войната с Иран (1980-88). Ирак е един от основните вносители на петрол за Йордания. След падането на режима на Саддам Хюсеин кралството е основен път, през който минават помощи за Ирак, както и работна ръка в строителството и бизнеса.[5]


Иран[редактиране | edit source]

Хашемитското кралско семейство има много близки контакти с иранската кралска фамилия . След свалянето й от власт и учредяването на Ислямска република Иран връзките между двете страни са прекратени. Допълнително отношенията между Иран и Йордания се влошават по време на войната между Ирак и Иран(1980-88), в която Йордания оказва подкрепа на Саддам Хюсеин. Официално дипломатическите отношения се възстановяват през 1991.[6]

Сирия[редактиране | edit source]

Отношенията между двете страни са нестабилни. През годините варират от нормални дипломатически отношения до въоръжени конфронтации, в които и двете страни са се опитвали да надделеят една над друга. И двете страни подкрепят вътрешни опозиционни групи.[7]

САЩ[редактиране | edit source]

Отношенията между двете страни за близки от повече от 4 десетилетия. Политиката на САЩ е насочена към насърчаването към разделяне и противопоставяне на държавите от арабския свят. Мирния процес и опозицията на Йордания срещу тероризма асистира индиректно за по широк спектър от американски интереси в региона. От 1952 година САЩ оказва на Кралството икономическа подкрепа в различни сектори като здравеопазване, образование, развиване на водна инфраструктура и селско стопанство. През 1991 по време на Войната в Залива Йордания предлага решение, което американците виждат като про-иракско, въпреки това на конференцията в Мадрид 1991 Йордания е обявено за важна част от мирния процес след войната.[8]

Русия[редактиране | edit source]

Русия има посолство в Аман. Държавите установяват дипломатически отношения през 1963. Двустранните отношения се смятат за изключително приятелски, съдейки по множеството посещения на президента Владимир Путин в страната. [9]

България[редактиране | edit source]

Понастоящем между страните е създадена Смесена комисия за икономическо сътрудничество, която е приемник на съществуващата до 2007 българо-йорданска Смесена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Промяната в поредността и наименованието на Комисията произтича от прекратяването действието на Търговската спогодба между страните и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата Смесена комисия. Отношенията между двете страни са традиционно добри и предимно с търговска насоченост. Множество разменени официални посещения и проведени бизнес форуми свидетелстват за търговския обмен между България и Йордания.[10]

ЧЛЕНСТВО В МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ[редактиране | edit source]

От 1955 Йордания е члена на ООН. Ot 19898 e член на Лигата на Арабските държави и Арабски съвет за сътрудничество, който е регионален икономически пакт включващ Египет, Ирак, Северен Йемен. [11]

БЕЛЕЖКИ[редактиране | edit source]

ИЗТОЧНИЦИ[редактиране | edit source]

http://www.jordanembassyus.org/jordanFA.htm

http://www.irantracker.org/foreign-relations/jordan-iran-foreign-relations#_edn1

http://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_relations_of_Jordan

http://www.mi.government.bg/bg/themes/jordan-212-333.html

http://www.mongabay.com/history/jordan/jordan-membership_in_international_organizations.html