Външнотърговска политика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Външнотърговската политика е съвкупност от мероприятия, инициативи и инструменти за управление на външната търговия, които провежда международна общност или държава.
Съдържание |
Система [редактиране]
На ниво международни икономически отношения се разграничават:
- външнотърговска политика (Foreign commercial policy) – система от мероприятия, които държавата провежда, за да регулира външната търговия на страната;
- регионална търговска политика (Regional commercial policy) – система от дейности на регионални институции за регулиране на международните търговски отношения;
- международна търговска политика (International commercial policy) – система от инициативи на световните институции, за да регулират международната търговия.
Форми на външнотърговска политика [редактиране]
Могат да се разграничат три форми на международната търговска политика:
- Политика на свободна търговия (Free trade policy) - крайна форма, при която държавата не се намесва във външнотърговската дейност;
- Абсолютен протекционизъм (Absolute protectionism) - друга крайна форма, при която външнотърговската политика елиминира всички търговски контакти на страната - виж автаркия, търговско ембарго и континентална блокада;
- Обикновен протекционизъм (Ordinary protectionism) - междинна форма. Определя се като свободна търговия, но със защита на националното производство от външна конкуренция.
Протекционизмът от своя страна се подразделя на:
- Традиционен протекционизъм (Traditional protectionism) на ограничаване на международната търговия;
- Нов протекционизъм (New protectionism) - разпространена нова форма на традиционния от седемдесетте години на ХХ век.
Принципи на международна търговия [редактиране]
- Принцип на най-облагодетелствена нация (Most favored nation), според който всяка страна трябва да предостави на другата най-благоприятните условия на търговия, при които тя търгува с други страни. Статутът на най-облагодетелствена нация поставя страната в равни условия с другите партньори, ползващи се с търговски преференции. Тя има еднакъв с тях достъп до вътрешния пазар на даващата статута страна. Когато една страна не се ползва с този статут, нейните вносни тарифи са значително по-високи;
- Принцип на равните възможности (Principle of equal opportunities) при който националните и чуждестранните икономически субекти имат еднакъв статут;
- Преференциален принцип (Principle of preference) който налага дадена страна да предостави благоприятни условия на търговия на друга. Прилага се между развити страни и интеграционни обединения (например между ЕС и ЕАСТ) и особенно интензивно между развити и развиващи се страни.
- Принцип на отворените врати (Principle of open doors) според който чуждестранните търговски фирми са в по-облагодетелствани условия, съпоставени с националните.