Външнотърговска политика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Външнотърговската политика е съвкупност от мероприятия, инициативи и инструменти за управление на външната търговия, които провежда международна общност или държава.

Система[редактиране | edit source]

На ниво международни икономически отношения се разграничават:

  1. външнотърговска политика (Foreign commercial policy) – система от мероприятия, които държавата провежда, за да регулира външната търговия на страната;
  2. регионална търговска политика (Regional commercial policy) – система от дейности на регионални институции за регулиране на международните търговски отношения;
  3. международна търговска политика (International commercial policy) – система от инициативи на световните институции, за да регулират международната търговия.

Форми на външнотърговска политика[редактиране | edit source]

Могат да се разграничат три форми на международната търговска политика:

  1. Политика на свободна търговия (Free trade policy) - крайна форма, при която държавата не се намесва във външнотърговската дейност;
  2. Абсолютен протекционизъм (Absolute protectionism) - друга крайна форма, при която външнотърговската политика елиминира всички търговски контакти на страната - виж автаркия, търговско ембарго и континентална блокада;
  3. Обикновен протекционизъм (Ordinary protectionism) - междинна форма. Определя се като свободна търговия, но със защита на националното производство от външна конкуренция.

Протекционизмът от своя страна се подразделя на:

  1. Традиционен протекционизъм (Traditional protectionism) на ограничаване на международната търговия;
  2. Нов протекционизъм (New protectionism) - разпространена нова форма на традиционния от седемдесетте години на ХХ век.

Принципи на международна търговия[редактиране | edit source]

  1. Принцип на най-облагодетелствена нация (Most favored nation), според който всяка страна трябва да предостави на другата най-благоприятните условия на търговия, при които тя търгува с други страни. Статутът на най-облагодетелствена нация поставя страната в равни условия с другите партньори, ползващи се с търговски преференции. Тя има еднакъв с тях достъп до вътрешния пазар на даващата статута страна. Когато една страна не се ползва с този статут, нейните вносни тарифи са значително по-високи;
  2. Принцип на равните възможности (Principle of equal opportunities) при който националните и чуждестранните икономически субекти имат еднакъв статут;
  3. Преференциален принцип (Principle of preference) който налага дадена страна да предостави благоприятни условия на търговия на друга. Прилага се между развити страни и интеграционни обединения (например между ЕС и ЕАСТ) и особенно интензивно между развити и развиващи се страни.
  4. Принцип на отворените врати (Principle of open doors) според който чуждестранните търговски фирми са в по-облагодетелствани условия, съпоставени с националните.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]