Въоръжени сили на Ватикана
Въоръжени сили на Ватикана включват освен така наречената Швейцарска гвардия и Пожарната команда на Ватикана, както и Цивилната жандармерия, която има функции на гранична полиция.
Съдържание |
История [редактиране]
На служба на римския папа почти винаги е имало стражи, които да охраняват него и висшите чиновници.По-късно се офрмят и въоръжени сили, под кмандването на генерал-капитани.
Първите опити за създаването на Армия на Папската държава датират от времето на папа Сикст IV, който дори през 1479 година започва преговори с Базел за създаването на армия, която да служи на великия понтиф.Такава армия обаче е създадена чак по времето на папа Юлий II , който освен като всепризнат покровител на изкуствата е и един от най-воинствените папи.През почти целия си понтификат (1503 - 1513) води непрестанни войни.Нуждаейки се от предани и смели войници той се обръща към швейцарците , които се славят по европейските дворове със смелостта си.Така на 22 януари 1506 папата приема с голяма церемония в Рим първите 150 гвардейци.След това в катедралата "Св. Петър освещава първите папски войски на Ватикана и от днес нататък това се счита и за рожденна дата на Ватиканската армия.
21 години по-късно папските гвардейци спасяват папа Климент VII от войските на Свещенaта Римска империя ,които водени от Карл V плячкосват Рим.В клането умират 8 000 души, а много ценни документи и артефакти са изгорени от германската армия.Много сгради, дворци и резиденции са сериозно пострадали.На 6 май 1527 г. Папската армия влиза в кръвопролитен бой с войската на Карл V.147 войника умират, но Климент VII успява да избяга и с 42 гвардееца да се скрие в укреплението "Сант Анджело".Обсадата продължава 5 седмици, но папата отново се спасява (вж Разграбване на Рим (1527)).От тогава насам 6 май е ден на Швейцарската гвардия.На този ден новите попълнения на армията, съставени от млади швейцарци полагат клетвите си.
Към 2006 godina Швейцарската гвардия наброява точно 108 войника.Те продължават да държат традиционните копия ,но днешното им оръжие е зигзауер (пистолети SIG P225).По нареждане на папа Павел VI единствените въоръжени сили във Ватикана остават швейцарците (разпуснати са т.нар. Знатна гвардия и гвардия Палатина.
Днес Швейцарската гвардия е най-малобройната армия в света, и една от малкото които никога не са воювали.Според някой са "най-сниманата" армия в света.
Изисквания за Швейцарската гвардия [редактиране]
Изискванията за участие в Швейцарската са строги.Кндидатите трябва да са мъже , швейцарци на възраст 19 - 30 години.Трябва да са средно 175 см. височина и да имат добро зрение (по-късно и двете отпадат).Задължително трябва да имат поне средно образование и да са служили 4 месеца в родна Швейцария.
Униформа [редактиране]
Униформата на гвардейците е изработена от италианския художник и скулптор Микеланджело.Днешния вид на униформите обаче е дело на един от командирите на армията Жул Репон (1910-1921).Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички.Папа Лъв X прибавя червеното в чест на родът от който проилиза - Медичите.
Командири на Ватиканската армия [редактиране]
Известни командири на Ватиканската армия преди Юлий II [редактиране]
Командири след Юлий II [редактиране]
- Каспар фон Зиленен, Ури (1506-1517)
- Маркус Руист, Цирих (1518-1524)
- Каспар Руист, Цирих (1524-1527)
- Жан фон Меген, Луцерн (1548-1559)
- Каспар Лео фон Зиленен, Луцерн (1559-1564)
- Жан Сегесер фон Брунег, Луцерн (1566-1592)
- Штефан Александар Сегесер фон Брунег, Луцерн (1592-1629)
- Никола ФлекенштаЯн, Луцерн (1629-1640)
- Жан Флекенштаян, Луцерн (1640-1652)
- Йохан Рудолф Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1652-1657)
- Людвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1658-1686)
- Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1686-1696)
- Йохан Каспар Маер фон Балдег, Луцерн (1696-1704)
- Йохан конрад Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1712-1727)
- Франц Лудвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1727-1754)
- Жан Игнац Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1754-1782)
- Франц Алоиз Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1783-1798)
- Карл Леодегар Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1800-1834)
- Мартин Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1835-1847)
- Франц Ксавер Леополд Меер фон Шауензее, Луерн (1847-1860)
- Алфред фон Зоненберг, Луцерн (1860-1878)
- Луй-Мартин де Куртен, Валис (1878-1901)
- Леполд Меер фон Шауензее, Луцерн (1901-1910)
- Жул Репонд, фраябург (1910-1921)
- Алоиз Хиршбил, Граубинден (1921-1935)
- Георг фон Сури д'Аспремонт, Золотурн (1935-1942)
- Хайнрих Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1942-1957)
- Роберт Нинлис, Луцерн (1957-1972)
- Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1972-1982)
- Роланд Бухс, Фрайбург (1982-1997, 1998)
- Алоиз Естерман, Луцерн (1998)
- Пиер Зегмилер, Сент Гален (1998-2002)
- Елмар Теодор Медер, Сент Гален (2002-2008)
- Даниел Рудолф Анриг, Валенштад (2008-...)