Въоръжени сили на Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въоръжени сили на Румъния
Forţele Armate Române
[[Image:Statul Major General.jpg 1 1 SMG steag.jpg|290px|border|Знаме и флаг]]
Знаме и флаг
Видове ВС
50px Сухопътни сили
COA-Romanian Naval Forces.svg Военноморски сили
Stema Statului Major al Fortelor Aeriene.jpg Военновъздушни сили
Ръководство
Щаб-квартира: Букурещ
Министър на
отбраната:
Габриел Опря
Личен състав
Численост на
редовните войски:
90 000
Мобилизационна
възможност (мъже):
5 061 984 мъже, 15–49 г. (2005 г.[1]), 4,975,427 жени, 15–49 г. (2005 г.[2])
Годни за военна
служба (мъже):
мъже (15-49): 3,932,579 2005 г.) жени (15-49) 4 076 288 (2005 г.)
Финанси
Годишни разходи: €2,21 млрд.[3]
Процент от БВП за отбраната: 2,05%
Основни местни
оръжейни доставчици:
РОМАРМ
Ромтехника
Industria Aeronautică Română
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Сегашни:
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Германия Германия
Флаг на Испания Испания
Флаг на Италия Италия
Флаг на Израел Израел
Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Южна Африка Южна Африка
Бивши:
Флаг на СССР СССР
Годишен износ на въоръжение: €141 000 000 (2009)[4]
История

Военна история на Румъния
Звания и отличия

Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили на Румъния са известни като Въоръжени сили на Румъния (на румънски: Forţele Armate Române или Armata Română).

Сила[редактиране | edit source]

Румънски войници в Афганистан

Румъния се присъединява към НАТО през 2004 г. Реформите в армията до 2007 г. я превръщат от наборна в професионална. Армията включва 90 000 мъже и жени. Около 75 000 от тях са военния персонал, а 15 000 са цивилните. 60 000 от 90 000 ще бъдат действащите сили, докато 30 000 ще образуват териториалните сили[5]. От 75 000 войници, 45 800 образуват Румънските Сухопътни сили, 13 250 — Румънските Военновъздушни сили, 6 800 са в Румънските Военноморски сили, а останалите 8 800 служат в други сектори[6].

Модернизация[редактиране | edit source]

Румънската гвардия на парада по случай Деня на превземането на Бастилията в Париж (2007)

Румънската армия в момента е ръководена от грандиозен план за развитие, състоящ се от три части. През 2007 г. е завършен първия план. 2015 определя края на втория етап, в който се цели да се достигне конкурентоспособност с останалите армии от НАТО. През 2025 г. е краят на третия период, който цели модернизирането изцяло на структурата на армията, редуциране на персонала и внедряване на нови и модерни технологии, които ще изравни армията с останалите в НАТО[7].

Сегашни мисии извън Румъния[редактиране | edit source]

Румънски войници в Южен Афганистан по време на съвместна операция с американски войски

Румънските войски участваха във Войната в Ирак, достигайки връх от 730 войници, преди да бъдат бавно намалени до 350 войници. Румъния оттегля всичките си войски от Ирак до 24 юли 2009 г.

Румъния разполага със свои войски в Афганистан, като според съобщението, направено от президента Траян Бъсеску в Прага на 8 април 2010 г., ще са увеличили двойно силата си там, достигайки 1 800 души[8].

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ro.html#Military
  2. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ro.html#Military
  3. [1]
  4. http://stiri.rol.ro/Industria-de-armament-nu-se-preda-478645.html
  5. http://www.adevarulonline.ro/2002-11-20/Viata%20Internationala/romania-cel-mai-important-dintre-viitorii-membri-ai-nato_26462.html
  6. http://www.adevarulonline.ro/2002-11-20/Viata%20Internationala/romania-cel-mai-important-dintre-viitorii-membri-ai-nato_26462.html
  7. http://www.mapn.ro/documente_cheie/strategie_transformare_2007.doc
  8. http://search.yahoo.com/web?fr=404_news
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanian Armed Forces“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.