Върба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.
 |
||||||||||||||||||||
 Плачеща върба (Salix babylonica) |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
Върбите (Salix) са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местности.
Цветовете ѝ, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май—юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се разпуква и те се развяват от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.
Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а в диаметър до 1,5 м. Листата ѝ са силно продълговати и запилени по краищата. Сребристовлакнести са и с дълга дръжка. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата и не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато отсечем върба, на нейно място израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и се изкачва до 1600 м над. в. Когато застарее, в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и други диви животни.
Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използва за мебели, при леки постройки и др. От младите върбови клонки се получава едно вещество, наречено салицил, от което се получава аспиринът.
В България се срещат над 15 вида върба: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix viminalis), пепеливолистна върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ Тонков, Спасимир; колектив (2005). Систематика на висшите растения, София-Москва: Пенсофт, стр. 175-177. ISBN 978-954-642-228-6.
