Върбица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Герб на Върбица
Върбица
България
Red pog.png
Върбица
Област Шумен
Red pog.png
Върбица
Общи данни
Население 3 595 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 3 325 (НСИ)
Землище 75,801 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 9870
Тел. код 05391
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 12766
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС)
Адрес община
ул. "Септемврийско въстание" 40
тел.,факс 05391/ 20-05

Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на Община Върбица.

География[редактиране | edit source]

Община Върбица е разположена в североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между северна и южна България.Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Територията ѝ попада в старопланинската област, в предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-камчийския район.

История[редактиране | edit source]

Възрожденската църква „Св. Димитър Солунски“

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Герловската котловина, в която е разположен и общинския център - гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкия проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 год. от византийските хронисти, и се свързва с победите на хан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.

Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV–III век пр. Хр.

За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.

Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила , близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе “севери”, известно също под името цика /чика/.

В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26.07.811 год. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история[1]. В записките си, върбичанина Петър Златев Груев пише,"Приказва се,че в този град(през първите години на османското робвство) е имало три църкви_Св.Димитър,църквата е била построена през 1842_1843 г. ,Св.Троица,св.Никола".В османските регистри пише ,че град Върбица е бил населен само от християни(БЪЛГАРИ).През 1870 г., Васил Левски създава революционият комитет в града.През 1877г,1878г в редовете на опълчението са влезли "Андон Радев_Комитата,Антон Димов,Ганчо Петков_Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други. ОТ КНИГАТА НА АНДРЕЙ АНДРЕЕВ"РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ".

Промишленост[редактиране | edit source]

Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията.

Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители.През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350 дка гори- основно широколистни видове.

Туризъм[редактиране | edit source]

Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от ре­дица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са Курортен комлекс “ Върбишки проход “ с минерална вода с доказани лечебни качества за стомашночревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир “Тича”.

Много добра база е създадена в Курортния комплекс , който се намира на 5 км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих.

Изградената материална база в КК “ Върбишки проход “ е с възможен капацитет за общо 1690 легла.

През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се подържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата, резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивния дом към болницата в гр. Шумен

Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир “Тича”, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Община Върбица обхваща територията на 18 землища на две от които –с.Виница и с.Староселка , след завиряването на язовир “Тича” населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледа, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още : главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдния сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.

В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти.

В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр.Върбица,Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етеричномаслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 80 –те години 1500 дка.

Природните дадености на района позволяват отглеждането и на трайни насаждения – сливи, вишни, малини и други. В областта на растениевъдството, това е и вярната посока на развитие за района, в съчетание с фуражопроизводството и дребното зеленчукопроизводство, което ще доведе до повишаването на заетостта, чрез създаването на нови условия за работа.

Сравнително ограничен е броят на регистрираните земеделски производители от община Върбица. Недостатъчната информираност за изискванията, които трябва да се спазят при влизането ни в Европейския съюз и може би една от причините за това.

В община Върбица интерес представляват земите от ОПФ с площ 50 – 100 дка и нагоре. Разпокъсания характер на същия , пречи той да може да бъде усвоен напълно и раздаден на нуждаещите се. Във връзка с това е налице необходимостта от разработването на комасационен план с цел усъвършенствуване на земеделските имоти.

Размера на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаващ за населените места, като с.Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени.

Тези стойности, съпоставени към данните от периода 1999 – 2000 год., показват известна тенденция на намаляване, макар и слабо на необработваемите площи за сметка на постепенното увеличение на посевните площи като цяло. В някои от населените места местни земеделски стопани преодоляха затрудненията в дейността си и в момента се разширяват, като наемат земи по 1000 -2000 и по-вече декари.

Религии[редактиране | edit source]

В града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компатно турско и българо-мохамеданско население, а също и цигански общности, изповядващи както ислям, така и християнство.

Икономика[редактиране | edit source]

Липса на задължения на общината към всички видове институции. Недостатъчна общинска собственост, която да генерира увеличаване на собствените приходи. Сравнително нисък относителен дял на собствените приходи спрямо общия бюджет на общината. Възможности за увеличаване на местните приходи, чрез комплекс от мероприятия включващи повишена събираемост на местни данъци и такси, съответствие между извършени разходи и заплащани такси, разработване на програма за развитие на малкия и среден бизнес в общината и привличане на инвеститори.

Проблем за общината се явява ръста на безработицата, който е един от най-високите за областта. Основните причини за това са както от икономически, така и от демографски характер. От икономическите най-голяма роля има сравнително слабото развитие на промишлеността в общината, отдалечеността от областния център, липсата на природни ресурси и сравнително ниската категория на земите, водещи до ясно очертан поминък. От демографските най-характерно влияние указва етническия състав на населението с неговите особености и своеобразната затвореност на отделните етнически групи, което обаче през последните години значително намалява своята тежест като определящ фактор.Както в повечето райони в североизточна България, така и в този християните от години се превръщат в малцинствена група.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Общинска Администрация, Дирекция "Бюро по труда", Отдел "Социална закрила", РПК "Ново време" http://www.facebook.com/welcomeback/requests/#!/pages/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%92%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%B0-Varbitsa%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD/170327526321980

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Паркът

За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ “Пробуда”- гр. Върбица - създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд- масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 кв. м.

Културните прояви са:

  • Традиционни зимни обредни празници на града “Ивановден” – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
  • Традиционни зимни обредни празници на града “Бабинден” – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
  • Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
  • Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния “Върбишки панаир”, празнува се всяка година.

Музеи[редактиране | edit source]

През 1997 г.иконите на черквата Св. Димитър са реставрирани.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • На територията на град Върбица се провежда Традиционен Есенен Панаир. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите/виден турски род/.Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии-предимно налбантски тип дейност. По-късно,панаира сменя месторазположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време-конните надбягвания, гюлешите/борбите/с атрактивни награди/коч/и т.н. Част от организацията е и т.наречения "Хайван пазар"-специализиран за търговия /джамбазлък/ на добитък /коне, магарета и други домашни животни/, датиращ от когато е и панаира. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организирва и пазар на същия терен, а в съседство - пазарът за животни.

Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември.Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи.

Личности[редактиране | edit source]

Най-известният човек, роден и работил във Върбица е Петър Груев. Той е роден през 1852 г. в семейство на преселници от Търновско. Учи в Дивдядово и Шумен, след което учителства в Петокладенци, Никополско (1872-1873), Върбица (1873-1875) и Нови Пазар (1875-1879). Когато става учител в Преслав, ухапва го бясно куче и той умира в ужасни мъки едва 38-годишен през 1890 г. Рядко се среща български възрожденец с толкова широки интереси и такава наситена активност. Той е едновременно учител, псалт, лекар, поет, оратор, композитор, диригент, театрален режисьор, артист, фолклорист, журналист, търговец, общественик, революционер. Груев опровергава марксисткото клише за бездната между “просветители” и “революционери”. Той крие Левски в старото килийно училище във Върбица, през 1875 г. събира пари за шуменската чета, а след три години посреща руските войски, като произнася балада от 184 строфи. След Освобождението Груев протестира от името на населението за наложените му непосилни глоби и преместването на митническия пункт. Той кореспондира с Петко Славейков, Сава Доброплодни, братята Шкорпил, редактори на вестници и списания, в които публикува, като “Гайда”, “Словесност”, “Зорница”, “Славянин”, “Искра”, “Марица” и др.

През 1870 г. във Върбица Петър Груев слага основите на ученическо дружество “Светлина” и го възглавява, през 1871 г. основава читалище “Решимост”, а през 1873 г. построява ново училище на мястото на старото килийно школо, издигнато още през 1808 г. За посрещането на митрополит Иларион Търновски в Петокладенци и Симеон Варненски и Преславски във Върбица пише специални химни, които се изпълняват от учениците. Груев събира народни песни, балади, приказки, предания, стари ръкописи. Съставя българска граматика и българо-руски речник, които остават в ръкопис. Изследва историята на Герлово и Шуменско.

Общонационалният принос на Петър Груев е в областта на музиката. Пръв в България през 1867 г. Груев съставя училищни песни, макар и с църковни ноти (невми). Разбира се, те до голяма степен напомнят чужди мелодии и не може да се смятат за начало на националната музикална традиция. По-важното е, че върбишкият възрожденец написва първия български учебник по нотно пеене и солфеж, който е отпечатан през 1873 г. Усвояването му предполага наличие на първоначална нотна грамотност. По време, когато огромната част от българите са селяни и често подценяват значението на образованието на децата си, училищните песни на Петър Груев подчертават ценността на просветата и ползата от нея за напредъка на народа. Техните текстове отразяват духа на времето, стават отдушник на политическото и социалното напрежение, развиват родната музикална култура.

Само тези факти са достатъчни, за да бъде записано името му в златната книга на българската култура. Интелектуалната нишка в рода му не прекъсва с него. Племенник на Груев е видният професор по химия Димитър Гериловски. Негов ученик е Йордан Господинов – първооткривателят на Велики Преслав, който написва възторжена статия за своя учител в сп. “Българско училище” през 1931 г.

Редно е да се се издигне паметник на Петър Груев във Върбица, където той е направил всичко, за да запази и развие националния дух.

Литература[редактиране | edit source]

Значителен принос за запазване и документиране историческата действителност в общността има етнографът Йордан Йорданов със своите публикации "Върбица".

  • Стефанов, архим. П. Петър Груев – енциклопедистът от Върбица. – В: Будители народни от Шумен и Шуменско. Материали от теоретични конференции през 2003-2004 г. на краеведското дружество при читалище „Добри Войников”. Редкол. Б. Кръстев, Тр. Панайотов и Г. Цветков. Велико Търново, Фабер, 2006, 106-108.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Теофан Изповедник, цитиран от Мутафчиев.

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в подбалкана. Типична Върбишка гозба е 'боб с пъстърма'

Защитени територии[редактиране | edit source]

На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата “Момин град” с площ 6,6 ха.

Външни препратки[редактиране | edit source]