Върбица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица
Varbitsa River 02.jpg
Река Върбица, в в района на гр. Златоград
Дължина 98,1 km
(28-мо място в България)
Разположение България
Област Смолян
Община Златоград
Област Кърджали
Община Кирково
Община Момчилград
Община Джебел
Община Кърджали
Извира от северно от вр. Мъргазян
Ардински дял,
Западни Родопи
Образувана от
41°24′39″ с. ш. 24°55′07″ и. д. / 41.410833° с. ш. 24.918611° и. д.
Надм. в-на на извора 1 284 m
Влива се в десен приток на Арда (влива се в язовир "Студен кладенец" → МарицаБяло (Егейско море)
41°36′09″ с. ш. 25°26′08″ и. д. / 41.6025° с. ш. 25.435556° и. д.
Надм. в-на на устието 227 m
Водосборен басейн 1 203 km2 (20,8% от водосборния басейн на Арда)
Среден отток 22,06 m3/s (при моста на шосето Кърджали — Момчилград)

Върбица (до 1942 г. Сютлийка) е река в Южна България, Област Смолян, община Златоград и Област Кърджали, общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали, десен приток на Арда. Влива се в язовир "Студен кладенец". Дължината ѝ е 98,1 km, която ѝ отрежда 28-мо място сред реките на България. Тя е най-дългият и най-пълноводен приток на Арда. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи. По цялото си протежение реката се явява граница между Западните и Източните Родопи[1].

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Върбица се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград.

За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 м н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 м), на около 2 км югозападно от село Мързян, Община Златоград. До шосета МаданЗлатоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.

След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, Община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир "Студен кладенец"), на 227 м н.в., в района на село Соколско, Община Кърджали.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 1203 km2, което представлява 20,8% от водосборния басейн на река Арда. Границите на водосборният ѝ басейн са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Голяма река
  • ← Козарска река
  • ← Малка река (Аламовска река)
  • → Балалийска река
  • ← Хасидере
  • Неделинска река (Узундере)
  • → Папаздере
  • → Ахряндере
  • → Олудере
  • ← Дранговска река
  • → Циганско дере
  • Чорбаджийска река (Къзълач, най-голям приток)
  • ← Арпалъшко дере
  • → Саръяр дере
  • Джебелска река (Дерменчай)
  • ← Чуковска река
  • ← Кедикдере
  • → Дива река (Читакдере)
  • ← Бююкдере
  • → Акдере
  • ← Чакундере
  • ← Джерал

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Средногодишните валежи по поречието на Върбица достигат до 1000 л/м2, които съчетани с интензивността с различно времетраене, големият водосборен басейн и факта, че валежите са през есента създават предпоставка за големи прииждания на реката и причиняване на наводнения особено в долното течение (околностите на Момчилград). Река Върбица е една от най-поройните реки в цяла България.

Средногодишният отток при моста на шосето КърджалиМомчилград 22,06 m3/s, като максимумът е през месец януари, а минимумът — август-септември.

  • среден наклон на течението — 11 ‰;
  • коефициент на извитост — 2,40 (най-висок за целия водосборен басейн на Арда)[2].

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 15 населени места, в т.ч. 1 град и 14 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Река Върбица, заедно с Неделинска река, е основен ресурс на питейна вода за град Златоград, въпреки екологичните проблеми причинени от канализацията на селата Долен и Ерма река [3]. Във водосборният ѝ басейн са изградени 3 по големи язовира ("Ерма река", "Горубсо" и "Бенковски") и множество микроязовира. Големите язовири играят ролята на регулатори на оттока на реката и нейните притоци, поради поройните им характери, а малките микроязовири се използват за местно напояване.

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката има разнообразие на риби: речен кефал, черна мряна, бяла мряна, алай (по-често се среща през пролетта), костур, слънчевка, караккуда и шаран (в долното течение на реката, в близост до устието ѝ в язовир "Студен кладенец"). Срещат се и водни змии, но те са много малко, жаби и видри.

Други[редактиране | edit source]

На 12 декември 1990 г. два танка и няколко военни транспортни машини са залети от придошлата река Върбица край Момчилград, като при инцидента загиват 10 войници.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 800
  2. Общи сведения за река Арда
  3. Асоциация на родопските общини - Община Златоград