Върбица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица
Река Върбица, в района на гр. Златоград
Река Върбица, в района на гр. Златоград
41.4108° с. ш. 24.9186° и. д.
41.6025° с. ш. 25.4356° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Смолян
Община Златоград
Област Кърджали
Община Кирково
Община Момчилград
Община Джебел
Община Кърджали
Дължина98,1 km
Водосб. басейн1203 km²
Отток22,06 m³/s
Начало
Мястосеверно от връх Мъргазян
Ардински дял,
Западни Родопи
Координати41°24′38.88″ с. ш. 24°55′06.96″ и. д. / 41.4108° с. ш. 24.9186° и. д.
Надм. височина1284 m
Устие
Мястодесен приток на Арда (влива се в язовир „Студен кладенец“ → МарицаБяло (Егейско море)
Координати41°36′09″ с. ш. 25°26′08.16″ и. д. / 41.6025° с. ш. 25.4356° и. д.
Надм. височина227 m
Върбица в Общомедия

Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка)[1] е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда. Влива се в язовир „Студен кладенец“. Дължината ѝ е 98,1 km, която ѝ отрежда 28-о място сред реките на България. Тя е най-дългият и най-пълноводен приток на Арда. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи. По цялото си протежение реката е граница между Западните и Източните Родопи[2].

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Върбица се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград.

За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 m), на около 2 km югозападно от село Мързян, община Златоград. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.

След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир „Студен кладенец“), на 227 m н.в., в района на село Соколско, община Кърджали.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 1203 km2, което представлява 20,8% от водосборния басейн на река Арда. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

  • на северозапад, по билото на рида Жълти дял – с водосборните басейни на малки десни притоци на река Арда, в т.ч. река Кьошдере;
  • на изток, по билото на Стръмни рид – с водосборните басейни на реките Големица и Крумовица, десни притоци на Арда;
  • на юг и югозапад, по билото на Гюмюрджински снежник (държавната граница на България с Гърция) – с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Голяма река
  • ← Козарска река
  • ← Малка река (Аламовска река)
  • → Балалийска река
  • ← Хасидере
  • Неделинска река (Узундере)
  • → Папаздере
  • → Ахряндере
  • → Олудере
  • ← Дранговска река
  • → Циганско дере
  • Чорбаджийска река (Къзълач, най-голям приток)
  • ← Арпалъшко дере
  • → Саръяр дере
  • Джебелска река (Дерменчай)
  • ← Чуковска река
  • ← Кедикдере
  • → Дива река (Читакдере)
  • ← Бююкдере
  • → Акдере
  • ← Чакундере
  • ← Джерал

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишните валежи по поречието на Върбица достигат до 1000 l/m2, които съчетани с интензивността с различно времетраене, големият водосборен басейн и факта, че валежите са през есента създават предпоставка за големи прииждания на реката и причиняване на наводнения особено в долното течение (околностите на Момчилград). Река Върбица е една от най-поройните реки в цяла България.

Средногодишният отток при моста на шосето Кърджали – Момчилград 22,06 m3/s, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември.

  • среден наклон на течението – 11 ‰;
  • коефициент на извитост – 2,40 (най-висок за целия водосборен басейн на Арда)[3].

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 15 населени места, в т.ч. 1 град и 14 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Върбица, заедно с Неделинска река, е основен ресурс на питейна вода за град Златоград, въпреки екологичните проблеми причинени от канализацията на селата Долен и Ерма река [4]. Във водосборния ѝ басейн са изградени 3 по големи язовира („Ерма река“, „Горубсо“ и „Бенковски“) и множество микроязовира. Големите язовири играят ролята на регулатори на оттока на реката и нейните притоци, поради поройните им характери, а малките микроязовири се използват за местно напояване.

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката има разнообразие на риби: речен кефал, черна мряна, бяла мряна, алай (по-често се среща през пролетта), костур, слънчевка, каракуда и шаран (в долното течение на реката, в близост до устието ѝ в язовир „Студен кладенец“). Срещат се и водни змии, но те са много малко, жаби и видри.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На 12 декември 1990 г. четири танка и четири военни транспортни машини (МТЛБ) са залети от придошлата река Върбица край Момчилград, като при инцидента загиват 10 войници.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 49.
  2. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 800
  3. Общи сведения за река Арда
  4. Асоциация на родопските общини – Община Златоград, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021203143/http://www.arm-bg.org/Obshtini/zlatograd_bg.html, посетен на 30 септември 2007