Въртоп (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въртоп.
| Въртоп | |
  Въртоп  Въртоп | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 39 души[1] (15 март 2024 г.) 2,76 души/km² |
| Землище | 14,213 km² |
| Надм. височина | 195 m |
| Пощ. код | 3752 |
| Тел. код | няма |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 12958 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Въртоп в Общомедия | |
Въ̀ртоп е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Въртоп е разположено над каньона на р. Арчар, на 3 км от път Е-79, София-Видин. От отбивката на този път при гара Срацимир до селото има асфалтов път.
История[редактиране | редактиране на кода]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ по името на социалистическия активист Димитър Благоев.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на село Въртоп се намират няколко пещери, които не са записани или картирани. Те са разположени във варовиковата скална маса, върху която се намира селото.
В местност край селото има запазен окопен комплекс от военното минало на региона.
Селото е захранено с много хубава и студена вода от много голям подземен извор Жидовец от който се е захранвала древната столица Рациария през римско време
За селото след събрани исторически и съвременни данни за жителите са написани няколко книги от д-р Костадин Костов-Дини, които е препоръчително да се прочетат.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодният събор в с. Въртоп се провежда на църковния празник Свети Дух.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Селото е подходящо за селски туризъм, лов и риболов и отдих през всички сезони.
В землището и горите около селото се срещат диви животни като дива свиня, сърна, заек, чакал, лисица и други.
Наименованията на местностите около селото са: Горановата градина, Врътляга, Смаилскии дол, Червеното вървище, Мъртвината, Луповец и други.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.