Въстание на Асен и Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въстание на Асен и Петър
Second Bulgarian Empire (1185-1196).png
България по време на въстанието
Период 1185 - 1887
Място Балканския полуостров
Резултат Решителна българска победа. Възстановяване на Българската държава
Воюващи страни
България Византия
Командири
Иван Асен I
Теодор-Петър
Исак II Ангел

Въстание на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г.– празника на Св. Димитър Солунски, породено от увеличаването на данъците, и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Причини, повод и последици[редактиране | edit source]

Макар че изминало повече от столетие и половина, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си независимост. В същото време те не успяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо положение.

За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отвъд река Дунав.

Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър

Начело на въстанието застават двамата братя Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието през 1186 г. пропада, но след оттеглянето им отвъд Дунав, на следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1187-1197).

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав.

Начало на Втора българска държава[редактиране | edit source]

След завръщането на императора в Цариград Асен и Петър отново преминават в българските земи и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на следващата 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина. (виж Втора българска държава).

Начело на държавата застава вече като цар Иван Асен I (1187-1196)[1], спечелелил силен авторитет по време на въстанието.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/2_03_1185.php
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.