Въстание на Гилдон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Въстанието на Гилдон или Гилдонският бунт (Gildonic revolt) е бунт на генерала и управителя (comes et magister utriusque militiae per Africam) comes Гилдон в Северна Африка против Рим и римския император Флавий Хонорий през 397 и 398 г. .

През 398 г. западноримският генерал Флавий Стилихон изпраща Масцезел (брат на Гилдон, който бил убил децата на Масцезел) с 5.000 галски ветерани в Северна Африка. Бунтът e потушен чрез битката при Табрака на 31 юли 398 г. и Гилдон се самоубива. Провинция Африка е отново подчинена на западноримското управление. Стилихон нарежда също отстраняването и на Масцезел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]