Въстание на Гилдон

Въстанието на Гилдон или Гилдонският бунт (Gildonic revolt) е бунт на генерала и управителя (comes et magister utriusque militiae per Africam) comes Гилдон в Северна Африка против Рим и римския император Флавий Хонорий през 397 и 398 г. .

През 398 г. западноримският генерал Флавий Стилихон изпраща Масцезел (брат на Гилдон, който бил убил децата на Масцезел) с 5.000 галски ветерани в Северна Африка. Бунтът e потушен чрез битката при Табрака на 31 юли 398 г. и Гилдон се самоубива. Провинция Африка е отново подчинена на западноримското управление. Стилихон нарежда също отстраняването и на Масцезел.

Източници

• Амиан Марцелин, Storie, xxix.5.6,21,24.

Външни препратки

• Passages uit Gibbons The Decline and Fall of the Roman Empire
• De Bello Gildonico van Claudius Claudianus, hofdichter van o.a. Stilicho
• W. Smith, A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, II, Boston, 1867, p. 268.