Въча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Въча
VachaKrichim.jpg
Ждрелото на река Въча при навлизането ѝ в язовир "Кричим"
Дължина 112 km
(23-то място в България)
Разположение България
Област Смолян
Община Борино
Община Девин
Област Пазарджик
Община Батак
Община Брацигово
Област Пловдив
Община Кричим
Община Стамболийски
Община Родопи
Извира от на 3,4 km югоизточно от
село Кожари,
Община Борино
Каинчалски дял,
Западни Родопи
Образувана от
41°31′46″ с. ш. 24°22′34″ и. д. / 41.529444° с. ш. 24.376111° и. д.
Надм. в-на на извора 1 558 m
Влива се в десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
42°08′50″ с. ш. 24°36′52″ и. д. / 42.147222° с. ш. 24.614444° и. д.
Надм. в-на на устието 168 m
Водосборен басейн 1 645 km2 (3,1% от водосборния басейн на Марица)
Среден отток 22 m3/s (при гр. Кричим)

Въча е река в Южна БългарияОбласт Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликски дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д. в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Чапарско дере
  • ← Хаджиларска река
  • → Читакдере
  • Чаирдере
  • → Деринкоук
  • Широколъшка река
  • Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
  • ← Алена
  • ← Говедарника
  • → Ябълков дол
  • Гашня (влива се в язовир "Цанков камък")
  • ← Лясковска река
  • ← Чурековско дере
  • ← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
  • → Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
  • ← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Усоето (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
  • → Раздол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Казнишка река
  • ← Малка Въча
  • → Кемерско дере
  • ← Устинска река

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m3/s.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | edit source]

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817