Вячеслав Тихонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вячеслав Тихонов
Вячеслав Васильевич Тихонов
руски и съветски театрален и кино артист
Тихонов през 1998 г.
Тихонов през 1998 г.

Роден
Починал
4 декември 2009 г. (81 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Националност СССР
 Русия
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Актьорска кариера
Активност1948 – 2006
Значими ролиМлада гвардия
Война и мир
17 мига от пролетта
Семейство
СъпругаНона Мордюкова (1950 – 1963)
Тамара Тихонова (1967 – 2009)
ДецаВладимир Тихонов (1950 – 1990)
Ана Тихонова (р. 1969)

Уебсайт
Вячеслав Тихонов в Общомедия

Вячеслав Василиевич Тихонов (на руски: Вячеслав Васильевич Тихонов) е бележит съветски и руски театрален и кино актьор. В България е популярен предимно от филма „Седемнадесет мига от пролетта“, където играе съветския разузнавач, работещ в нацистка Германия - Щирлиц. Той е герой на социалистическия труд, народен артист на СССР, лауреат на Ленинска награда, член на КПСС от 1976 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вячеслав Тихонов е роден на 8 февруари 1928 г. в град Павловски Посад, Московска област. Актьорският му дебют е като студент с ролята на Владимир Осмухин във филма „Млада гвардия“ (реж. Сергей Аполинариевич Герасимов). От 1950 г. е актьор в Театъра на киноактьора, а от 1957 г. играе в киностудио „Максим Горки“. Народен артист на СССР е от 1974 г.

На запад добива огромна популярност с ролята на Андрей Болконски във филма „Война и мир“. Филмът спечелва „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 1969 г.

В България Вячеслав Тихонов е най-известен с ролите си във филмите Седемнадесет мига от пролетта, Те се сражаваха за родината, „ТАСС е упълномощена да заяви“ и „Белият Бим черното ухо“, а също така и с една от последните си роли – в „Изпепелени от слънцето“.

През 2002 г. получава микроинфаркт, докато шофира. Същата година получава и инсулт.

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

Вячеслав Тихонов е бил женен за актрисата Нона Мордюкова, от която има син – Владимир. Той умира през 1990 г.

Втората му съпруга Тамара Ивановна е преводачка от френски език. От нея има има дъщеря - Ана Тихонова, която е актриса и продуцент.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сценография[редактиране | редактиране на кода]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1948 – Млада гвардия – Владимир Осмухин
  2. 1950 – В мирни дни
  3. 1951 – Тарас Шевченко
  4. 1952 – Максимка – лейтенант Горелов
  5. 1959 – Майски звезди
  6. 1959 – ЖаждаБезбородко
  7. 1960 – Мичман Панин – мичман Панин
  8. 1961 – Два живота – княз Сергей Нащокин
  9. 1963 – Оптимистична трагедия – Алексей
  10. 1967 – Война и мир – Андрей Болконски
  11. 1969 – Семейно щастие – Капитонов
  12. 1971 – Егор Буличов и други
  13. 1973Седемнадесет мига от пролеттаЩирлиц
  14. 1974 – Фронт без флангове
  15. 1975 – Те се сражаваха за Родината – Николай Стрелцов
  16. 1976 – И други официални лица
  17. 1976 – Повест за човешкото сърце
  18. 1977 – Белият Бим черното ухо
  19. 1978 – Фронт зад линията на фронта
  20. 1979 – Професия – киноактьор
  21. 1982 – Фронт в тила на врага
  22. 1984 – Европейска история
  23. 1989 – Любов с привилегии
  24. 1992 – Бесове
  25. 1993 – Провинциален бенефис
  26. 1994 – Булеварден роман
  27. 1994 – Изпепелени от слънцето – Всеволод Константинович
  28. 1995 – Авантюра
  29. 2006 – Андерсен. Живот без любов
  30. 2009 – Изпепелени от слънцето, II част – Всеволод Константинович

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на социалистическия труд – 1982 г.
  • Орден „За заслуги пред отечеството“ III степен – 8 февруари 2003 г. – За голям принос в развитието на отечественото киноизкуство[1]
  • Орден „За заслуги пред отечеството“ IV степен – 5 август 1995 г. – За заслуги пред държавата и дългогодишна плодотворна дейност в областта на изкуството и културата[2]
  • „Почетен орден“ – 8 февруари 2008 г. — За голям принос в развитието на отечествената кинематография и дългогодишна творческа дейност[3]
  • Орден „Ленин“
  • Орден „Октомврийска революция“
  • Орден „Почетен знак“
  • „Държавна премия на СССР“ (1970) за ролята на Мелников във филма „Ще доживеем до понеделник“
  • „Народен артист на СССР“ (1974)
  • „Ленинска премия“ (1980) за филма „Белият Бим черното ухо“
  • Държавна премия на РСФСР „Братя Василеви“ (1976) за ролята на Щирлиц във филма Седемнадесет мига от пролетта
  • „Премия на КГБ на СССР“ (1978) за участието във филма Седемнадесет мига от пролетта

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ Президента РФ от 8 февраля 2003 г. № 147
  2. Указ Президента РФ от 5 августа 1995 г. № 820
  3. Указ Президента Российской Федерации от 08.02.2008 г. № 170 „О награждении орденом Почёта Тихонова В. В.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]