В.Г. Зебалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В.Г. Зебалд
германски писател
Роден: 18 май 1944
Вертах, Германия
Починал: 14 декември 2001  (на 57 години)
Норфолк, Великобритания

Винфрид Георг Зебалд (най-често W. G. Sebald; * 18 май 1944 във Вертах, Алгой; † 14 декември 2001 in Норфолк, Англия) е немски писател и литературовед.

Биография[редактиране | edit source]

В. Г. Зебалд е роден на 18. май 1944 г. във Вертах. Той е второто отам трите деца на Роза и Георг Зебалд. По-голямата му сестра, Гертруд, е родена в 1941 г., а по-малката, Беате, през 1951 г.

Баща му, син на железничар, роден в Байеришер Валд, учил за шлосер и постъпил през 1929 г. в Райхсвера. Остава войник във вермахта и се изкачва до званието офицер. До 1947 е във френско военопленичество. От средата на 50-те години до 1971 служи във армията стигайки до чин подполковник. В детските години на Винфрид неговият дядо от майчина страна, Дорфгендарм, е важният мъж вкъщи.

От 1954 Зебалд посещава гимназията "Мария Щерн" в Именщадт, после от 1955 реалното училище в Оберстдорф, където през 1963 получава средно образование. По здравословни причини е освободен от военна служба и след 2 години следване на литературознание завършва през 1966 университета в Фрибург с Licence de lettres.

През същата година емигрира в Англия, където се оженва за приятелката си от късните ученически години. 1976 се нанася със жена си и дъщеря си във викторианска къща (The Old Rectory). През 1968 предава магистърска теза върху Карл Щернхаин. В последстие Зебалд работи като лектор в Унивеситета в Манчестър; една година преподава в частното училище-интернат в Розенберг и Санкт Гален. От 1979 преподава в University of East Anglia в Норвич получава докторска титла през 1973 с работа върху Алфред Дьоблин. 1986 се хабилитира в хамбургския унивеситет с "Описание на нещастието". В 1988 става професор по нова немска литература в University of East Anglia.

Зебалд умира на 14 декември 2001 г. в следствия на сърдечен инфаркт при автомобилна катастрофа. Гробът му се намира в близо до Порингланд до Норвич, Норфолк.

Зебалд отрича имената си Винфид и Георг. Винфрид е за него едно истинско фашистко име; за неговото семейстово, неговите сестри и приятели измисля името Макс. Близко приятелсто го свързва със писателя Михаел Хамбургер, който превежда много от произведенията на Зебалд на английски.

Творческо своеобразие[редактиране | edit source]

Литературното творчество на Зебалд се появява към края на 80-те години. В Германия той бива забелязан едва в средата на 90-те години, докато в Англия, в САЩ и Франция намира по-късно голяма популярност. Днес Зебалд е един от най-дискутираните немско езични автори.

Много от текстовете имат мелахоличен тон. В тях е важен е въпросът за значението и функцията на спомнянето и паметта . Зебалд се посвещава на травматизирани хора: емигрантите, които подобно на разказвача са напуснали своята родина и се опитват да се ориентират и адаптират в странство. Особена тежест за Зебалд има проблематиката на немско-еврейските отношения. Още като юноша той се възмущава от мълчанието на бащината предходната генерация, а по-късно отправя критиката също и към мълчанието, с което литературата и обществото прескачат разрушените немски градове от бомбардировките на съюзническите държави.

Аргументацията на есетата и критиките на Зебалд не са безспорни. Ожесточено се отнася Зебалд към през 1993 воденият конфликт за моралният интегритет на Алфред Андерзакс по времето на третия райх. До последно Зебалд се застъпва за чуждестранната германистика във Великобритания и за предаването на немска литератува а англосаксонското пространство.

Отделни описания[редактиране | edit source]

"Елементарното стихотворение" След природата (1988) е първата литературна работа на Зебалд в по-тесен смисъл. Първите части разказват за художника Матиас Грюневалд и за лекаря и естественик Георг Вилхелм Щелер от Виндесхеим (участиници във Вторара експедиция в Камчатка); втората трета се развива във Вертах. На фона стоят екзистенциални въпроси за човечеството и за биографията на автора.

В Измама. чувства (1990) Зебалд се посвещава на тематиката за бащинския конфликт. Въведението образуват биографични скици към Стендал и Кафка.

Емигрантите, четири дълги разказа, са разкази от живота на четири лица частично базирани на автентични документи. С Паул Берайтер Зебалд описва учителя си от основното училище в Зонтхофен. На историческия образец Армин Мюлер е било забранено като евреин обучението на немски деца. От фиктивния чичо Амброс Аделварт Зебалд създава батлера на един богат еврейски американец, който умира в умопомрачение, преследван от ужасяващите халюцинации за Първата световна война. Йоханес Нагели, приятелят на протагониста от първият разказ, носи черти на дядото на Зебалд. Историята на Луиза Ланцберг от последната част разказва в литературна форма спомените на родената през 1891 г. Теа Франк-Г.

Книгата Пръстените на Сатурн (1995) е разказ от едно пътуване. Повествователят странства пеш в меланхолично настроение през английското Графство Суфолк. Там той се натъква на различни истории от различни епохи, които авторът много умело и заплитащо разказва на своите читатели.

В Въздушна война и литература Зебалд упреква немската следвоенна литература, особено Група 47, че се е провалила както морално така и естетически при представянето на въздушната война.

For Years Now (2001) е сбирка от кратки стихотворения на английски език.

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1988 Nach der Natur. Ein Elementargedicht / After Nature. London: Hamish Hamilton. ed. 2002
  • 1990 Schwindel. Gefühle / Vertigo London: Harvill. English ed. 1999
  • 1992 Die Ausgewanderten. Vier lange Erzählungen / The Emigrants London: Harvill. ) English ed. 1996
  • 1995 Die Ringe des Saturn. Eine englische Wallfahrt / The Rings of Saturn. London: Harvill. English ed. 1998
  • 1998 Logis in einem Landhaus / A Place in the Country. English ed. 2013
  • 1999 Luftkrieg und Literatur: Mit einem Essay zu Alfred Andersch / On the Natural History of Destruction London: Hamish Hamilton. English ed. 2003
  • 2001 Austerlitz / Аустрелиц, Варна: Стено, 2013
  • 2001 For Years Now London: Short Books.
  • 2003 Unerzählt, 33 Texte / Unrecounted London: Hamish Hamilton. English ed. 2004
  • 2003 Campo Santo, Prosa, Essays; Campo Santo London: Hamish Hamilton. English ed. 2005
  • 2008 Über das Land und das Wasser. Ausgewählte Gedichte 1964–2001 / Across the Land and the Water: Selected Poems, 1964–2001. English ed. 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]

В. Г. Зебалд, Аустерлиц (откъс)