В.Г. Зебалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В.Г. Зебалд
германски писател
Роден: 18 май 1944
Вертах, Германия
Починал: 14 декември 2001  (на 57 години)
Норфолк, Великобритания

Винфрид Георг Зебалд (най-често W. G. Sebald; * 18 май 1944 във Вертах, Алгой; † 14 декември 2001 in Норфолк, Англия) е немски писател и литературовед.

Биография[редактиране | edit source]

В.Г. Зебалд е роден на 18. май 1944 г. във Вертах. Там израства като средното от три деца на родителите си Роза и Георг Зебалд. Той има по-голяма сестра Гертруд, родена през 1941 и една по-малка Беате, родена 1951 г.

Бащата, син на железничар, произхожда от Байеришер Валд, учи за шлосер и встъпва 1929 е райхсвера. Остава войник във вермахта и се изкачва до званието офицер. До 1947 остава във френско военопленичество. От средата на 50-те години до 1971 служи във армията последно като виж подполковник. Най-важния близък човек от мъжки пол е неговия дядо по майчина страна, Дорфгендарм.

От 1954 Зебалд посещава гимназията "Мария Щерн" в Именщадт, после от 1955 реалното училище в Оберстдорф, където през 1963 получава средно образование. По здравословни причини е освободен от военна служба и след 2 години следване на литературознание завършва през 1966 университета в Фрибург с Licence des lettres.

В същата година емигрира към Англия, където се жени през 1967 за приятелката си от късните ученически години. 1976 се нанася със жена си и дъщеря си във викторианска къща (The Old Rectory). През 1968 предава магистърска теза върху Карл Щернхаин. В последстие Зебалд работи като лектор в Унивеситета в Манчестър; една година преподава в частното училище-интернат в Розенберг и Санкт Гален. От 1979 преподава в University of East Anglia в Норвич получава докторска титла през 1973 върху Алфред Дьоблин. 1986 се хабилитира в хамбургския унивеситет с "Описание на нещастието". 1988 става професор по нова немска литература в University of East Anglia.

Зебалд умира на 14 декември 2001 г. в следствия на сърдечен инфаркт при автомобилна катастрофа. Гробът му се намира в близо до Порингланд до Норвич, Норфолк.

Зебалд отрича имената си Винфид и Георг. Винфрид е за него едно истинско фашиско име; за неговото семейстово, неговите сестри и приятели измисля името Мах. Близко приятелсто го свързва със писателя Михаел Хамбургер. Този превежда много от произведенията на Зебалд на английски.

Творческо своеобразие[редактиране | edit source]

Литературното творчество на Зебалд се появява към края на 80-те години. Докато в Германия той бива забелязан едва в средата на 90-те години, в Англия, в САЩ и Франция той намира още по-късно голяма популярност. Днес Зебалд е един от най-дискутираните немско езични автори.

Много от текстовете имат отпечатъка на един мелахоличен тон. Важен е въпросът за значението и функцията на спомнянето и паметта в неговите текстове. Зебалд се посвещава на травматизирани хора: емигрантите, които подобно на разказвача са напуснали своята родина и се опитват да се ориентират в странство. Особена тежест за Зебалд има проблематиката на немско-еврейските отношения. Още като юнуша той се възмущава от мълчанието на бащината генерация за военните събития и за холокоста. По-късно отправя критиката също и към мълчанието, с което литературата и обществото прескачат разрушените немски градове от бомбардировките на алиираните държави.

Аргументацията на есетата и критиките на Зебалд не са безспорни. Ожесточено се отнася Зебалд към през 1993 воденият конфликт за моралният интегритет на Алфред Андерзакс по времето на третия райх. До последно Зебалд се застъпва за чуждестранната германистика във Великобритания и за предаването на немска литератува а англосаксонското пространство.

Отделни описания[редактиране | edit source]

"Елементарното стиготворение" След природата (1988) е първата литературна работа на Зебалд в по-тесен смисъл. Първите части разказват за художника Матиас Грюневалд и за лекаря и естественик Георг Вилхелм Щелер от Виндесхеим (участиници във Вторара експедиция в Камчатка); втората трета се развива във Вертах. На фона стоят екзистенциални въпроси за човечеството и за биографията на автора.

В Измама. чувства (1990) Зебалд се посвещава на тематиката за бащинския конфликт. Въведението образуват биографични скици към Стендал и Кафка.

Емигрантите, четири дълги разказа, са разкази от живота на четири лица частично базирани на автентични документи. С Паул Берайтер Зебалд описва учителя си от основното училище в Зонтхофен. На историческия образец Армин Мюлер е било забранено като евреин обучението на немски деца. От фиктивния чичо Амброс Аделварт Зебалд създава батлера на един богат еврейски американец, който умира в умопомрачение, преследван от ужасяващите халючинации за Първата световна война. Йоханес Нагели, приятелят на протагониста от първият разказ, носи черти на дядото на Зебалд. Историята на Луиза Ланцберг от последната част разказва спомените на през 1891 г. родената Теа Франк-Г. в литературна форма.

Книгата Пръстените на сатурн (1995) е един разказ от едно пътуване. Аз-разказвачът странства пеш в меланхолично настроение през английското Графство Суфолк. Там аз-а се натъква на различни истории от различни епохи, които авторът много умело и заплитащо разказва на своите читатели.

For Years Now (2001) съдържа една стихосбирка от кратки стихотворения на английски език.

В Въздушна война и литератува Зебалд упреква немската следвоенна литература, особено към групата 47, че тя се е провалила както морално така и естетически пред представянето на въздушната война.