Габреш (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Габреш (Ном Костур))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Габреш (Община Куманово).
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияГабреш
Γάβρος / Νέος Οικισμός
Панорама към Стари Габреш
Панорама към Стари Габреш
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Габреш
Габреш на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Габреш
Габреш на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°37′59.88″ с. ш. 21°10′59.88″ и. д. / 40.6333, 21.1833 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Население 7/420[1] (2001)
Надм. височина 820 m
Пощ. код 520 55
Тел. код 24670-84

Га̀бреш (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на двата бряга на Рулската река. Селото се състои от две отделни селища - Стари Габреш на десния бряг на реката и Нови Габреш на левия. Стари Габреш е на практика изоставено, макар и според преброяване 2001 да има 7 жители, а Нови Габреш има 420 жители. На гръцки Нови Габреш е наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Корестия (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола“, а двата параклиса - „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Новата църква „Свети Никола“.
Църква „Свети Никола Стари“.

В края на 19 век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[3]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[5]

В началото на 20 век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[6][7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[10]

[редактиране] В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 7. В селото има едно политическо убийство.[11] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[12] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[13] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

[редактиране] Преброявания за Стари Габреш

Църквата в Нови Габреш

[редактиране] Личности

Димитър Далипов.
Родени в Габреш
Други

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Съответно Габреш и Нови Габреш.
  2. ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γάβρεσι - Γάβρος
  3. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  6. ↑ Γάβρεσι
  7. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  8. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.
  9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  12. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  14. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 142.
  15. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 76.
  16. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%88_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80)&oldid=4640846“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици