Габровница (Област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Габровница (Софийска област). За футболния отбор вижте ФК Габровница (Горно Сахране).

Габровница
България
Red pog.png
Габровница
Област Монтана
Red pog.png
Габровница
Общи данни
Население 1 151 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 38,426 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 3453
Тел. код 09545
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 14180
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(ВМРО-НИЕ)
Кметство
   - кмет
Габровница
Борис Цветков
(БСП)

Габро̀вница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана, на 13 километра от областния център.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Селото е заселено в края на 17-ти век, след разбиването на Чипровското въстание от турците през 1688 год. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността "Сухи дол", където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. / Пак от старите хора на Спасковци - Селото е било в долния край на местността сухия дол от запад на тогавашното село има място наричано още латинското гробище.Създаването на сегашното му място е заради липсата на достатъчно изворна вода на старото място , когато се появила нуждата от нея хората изпаднали в затруднение , помогнали им домашните свине на една от селските фамилии .Хората забелязали че вечер свинете се прибират винаги кални , проследили ги и открили извора на сегашната чешма наречена Долна която се намира в момента на селския стадион.Затова и къщите на хората от Фамилия Шошовци, са непосредствено до чешмата. Хората взели решение и така се образувало новото село само на три километра от старото си място на склон с южно изложение и много вода . Стария център на селото е бил на мястото на сегашната градинка над стадиона пак в близост до тази чешма и селото е съществувало в тази си част която сега се нарича долния му край , в последствие и след освобождението от Турско робство се разраства./ От там селото носи името си - Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на сегашното му място. В историята на селото ярка диря оставя подвига на много родолюбци, които поставят начало на учебното дело в селото. Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 год. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището била 1866 г. Първите учители, с чието име е свързано откриването на училището е Тудър Първанов - Кадията. [1]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габровница се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Едно от първите читалища в областта с библиотека е открито в село Габровница от учителя Асен Йосифов, чието име носи и до днес.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Съборът на село Габровница е всяка година в последната неделя на месец май.

Други[редактиране | edit source]

До селото минава ж.п. линията ВидинСофия. Под линията е самото село, а над линията се намира военно летище, което в момента е изоставено, разграбено и в руини. Повечето улици на селото са асфалтирани именно заради военните, това става през 1980-те (по няколко улици всяка година). Летището има една-единствена писта. Докато е било функциониращо, на летището са били базирани самолети МиГ-21 и МиГ-23, както и учебно-тренировъчни изтребители (УТИ). Те са отговаряли за въздушната отбрана на цяла Северозападна България. Много български военни пилоти (някои по-късно преминават в гражданската авиация) са започнали кариерата си именно на летище „Габровница“. Ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй също е било доставяно от СССР с транспортен самолет на това летище, след което е било извозвано с наземен конвой до Козлодуй.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ОУ "Св.св. Кирил и Методий"
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.