Гаврил Кръстевич

Гаврил Кръстевич български общественик генерал-губернатор Гаврил паша, фотография на Димитър Кавра Роден: 1817 Котел, Османска империя Починал: 16 ноември 1898 Цариград, Османска империя

Гаврил Баев Кръстевич е виден български възрожденец, просветен деец, историк, генерал-губернатор на Източна Румелия от 1884 до 1885 г.

Биография

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: неизвестен руски офицер, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер

Роден е като Гандьо Кътов Баев в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Учи в Котел и Карлово при Райно Попович, с когото го свързва дългогодишна дружба. Учителства в Сливен (1834-1834). Подпомогнат от Стефан Богориди завършва Великата школа в Цариград, където е съученик на Георги Раковски. Завършва право в Сорбоната в Париж през 1843 г.

Става секретар на княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замества като княз на остров Самос, а от 1850 г. - в правосъдното ведомство на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (диван-и-ахкям-и-адлие) на империята. Преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Активен участник в църковните борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.

Заповед на Кръстевич като румелийски и.д. генерал-губернатор от 18 август 1883 г.

След Освобождението е директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (1879–1884); главен губернатор (1884–1885). При арестуването му по време на Съединението, предава доброволно ключа на града на четниците с думите „И аз съм българин, момчета“. Почетен член на Българското книжовно дружество (1871).

Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. Български книжници. Автор на „История българска“. Първи преводач на Бенджамин Франклин на български (от френски).

Произведения

• Мудрост добраго Рихарда... Будим, 1837.
• Кратко изследване на българската древност. Цариград, 1858.
• Писма за някои си мъчнотии на българското правописание. Цариград, 1859.
• Отговор на г. Д.С. Каратеодориди от Х. Никола Минчоолу [Гаврил Кръстевич]. Цариград, 1860. [издавана на гръцки и френски език]
• История блъгарска. Т. 1, Цариград, 1869.
• Отговор на г. Дринова критика върху българската история. Цариград, 1873.

Библиография

Генерал-губернатор Гаврил паша, фотография на Димитър Кавра

• Кръстевич, Г. История блъгарска. Цариград, 1869
• Дринов, М. Хуни ли сме? По повод на История блъгарска, съчинена от Гавриила Кръстьовича, ч. I, Цариград, 1869 - Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Г. I, кн. 5-6. Браила, 1872, 210-238 (препечатано в: Дринов, М. Съчинения. Т. III. София, 1915, 189-217
• Стефан Бобчев. Какъв беше Гаврил Кръстевич. - Българска сбирка, 1899, кн. 1.
• Марко Балабанов. Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител. София, 1914.
• Марко Балабанов. Гаврил Кръстевич - писател и историк. - Бразда, 1914, кн. 3.
• Атанас Шопов. Гаврил Кръстевич и двама негови съвременници. - българска сбирка, 1914, кн. 9
• Тончо Жечев. Гаврил паша или Кръстевич. - В: Българският Великден или страстите български. - София, 1976.