Гаврил Кръстевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гаврил Кръстевич
български общественик
Гаврил Кръстевич 

генерал-губернатор Гаврил паша, фотография на Димитър Кавра
Роден: 1817
Котел, Османска империя
Починал: 16 ноември 1898
Цариград, Османска империя

Гаврил Баев Кръстевич е виден български възрожденец, просветен деец, историк, генерал-губернатор на Източна Румелия от 1884 до 1885 г.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

Роден е като Гандьо Кътов Баев в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Учи в Котел и Карлово при Райно Попович, с когото го свързва дългогодишна дружба. Учителства в Сливен (1834-1834). Подпомогнат от Стефан Богориди завършва Великата школа в Цариград, където е съученик на Георги Раковски. Завършва право в Сорбоната в Париж през 1843 г.

Става секретар на княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замества като княз на остров Самос, а от 1850 г. - в правосъдното ведомство на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (диван-и-ахкям-и-адлие) на империята. Преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Активен участник в църковните борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.

Заповед на Кръстевич като румелийски и.д. генерал-губернатор от 18 август 1883 г.

След Освобождението е директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (18791884); главен губернатор (1884–1885). При арестуването му по време на Съединението, предава доброволно ключа на града на четниците с думите „И аз съм българин, момчета“. Почетен член на Българското книжовно дружество (1871).

Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. Български книжици. Автор на „История българска“. Първи преводач на Бенджамин Франклин на български (от френски).

Произведения[редактиране | edit source]

  • Мудрост добраго Рихарда... Будим, 1837.
  • Кратко изследване на българската древност. Цариград, 1858.
  • Писма за някои си мъчнотии на българското правописание. Цариград, 1859.
  • Отговор на г. Д.С. Каратеодориди от Х. Никола Минчоолу [Гаврил Кръстевич]. Цариград, 1860. [издавана на гръцки и френски език]
  • История блъгарска. Т. 1, Цариград, 1869.
  • Отговор на г. Дринова критика върху българската история. Цариград, 1873.

Библиография[редактиране | edit source]

Генерал-губернатор Гаврил паша, фотография на Димитър Кавра

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков - избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 221