Гаица

Людевит Гай

Хърватската азбука, наричана още хърватска латиница и гаица (на хърватски: hrvatska abeceda/gajica) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.

Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в Австрийската империя от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на хърватски: Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov.

По силата на Виенския книжовен договор за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата сръбска кирилица.

Буква	Звук	Транскрипция	Вуковица
A a	[a]	а (đa → джя, lja → ля, nja → ня, ja → я)	А а
B b	[b]	б	Б б
C c	[ʦ]	ц	Ц ц
Č č	[ʧ]	тш	Ч ч
Ć ć	[ʨ]	ч	Ћ ћ
D d	[d]	д	Д д
Dž dž	[ʤ]	дж	Џ џ
Ð đ	[ʥ]	джь (đa → джя, đe → дже, đi → джи, đo → джо, đu → джю)	Ђ ђ
E e	[e]	е	Е е
F f	[f]	ф	Ф ф
G g	[g]	г	Г г
H h	[x]	х	Х х
I i	[i]	и	И и
J j	[j]	й	Ј ј
K k	[k]	к	К к
L l	[l]	л	Л л
Lj lj	[λ]	ль (lja → ля, lje → ле, lji → ли, ljo → льо, lju → лю)	Љ љ
M m	[m]	м	М м
N n	[n]	н	Н н
Nj nj	[ɲ]	нь (nja → ня, nje → не, nji → ни, njo → ньо, nju → ню)	Њ њ
O o	[o]	о (đo → джо, ljo → льо, njo → ньо, jo → йо)	О о
P p	[p]	п	П п
R r	[r]	р	Р р
S s	[s]	с	С с
Š š	[ʃ]	ш	Ш ш
T t	[t]	т	Т т
U u	[u]	у (đu → джю, lju → лю, nju → ню, ju → ю)	У у
V v	[v]	в	В в
Z z	[z]	з	З з
Ž ž	[ʒ]	ж	Ж ж

Източници

• Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1971.
• Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1994.
• Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 2000.
• Lada Badurina, Ivan Marković, Krešimir Mićanović, Hrvatski pravopis, Matica hrvatska, Zagreb, 2007., ISBN 978-953-150-815-5