Гайте Дзоваропулос
| Гайте Дзоваропулос Γκαϊτε Τζοβαρόπουλος | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
Георгиос (Гетас, Гайте) Дзоваропулос (на гръцки: Γκαϊτε Τζοβαρόπουλος, Γκέτας Τζοβαρόπουλος) е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гайте Дзоваропулос е роден в 1882 година в Кавакли (днес Тополовград, България), тогава в Източна Румелия в знатно гръцко лекарско и търговско семейство. Завършва начално образование в Кавакли, след котео учи в гръцкото Зарифово училище в Пловдив. Завършва в 1903 година и служи три години войник в Българската армия. След уволнението си заминава за Одрин, където работи като уредник и учител, но след една година заминава за Солун и се включва в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като поема поста директор на гръцкото училище във влашкото село Горно Шел в Каракамен. За революционната си дейност е арестуван от османските власти и затворен, но е освободен при амнистията след Младотурската революция от лятото на 1908 година. Назначен е за гръцки учител в Гевгели.[1]
С изпаряването на Хуриета гръцкия комитет възобновява революционната си дейност и по предложение на гръцки солунски консул Ламброс Коромилас е сформирана чета, начело с Дзоваропулос и Георги Богданцалията. В 1909 година на Лазаровден е арестуван и четири месеца по-късно е осъден от Военния съд – единствени от 16-те обвинени – на смърт. Затворен е в Еди куле и лежи повече от година. При преминаването на новия султан Мехмед V през Солун присъдата му е заменена със 101 години затвор, а в 1911 година с 15 години принудителен труд. Случаят на Дзоваропулос става известен както на турското, така и на европейското обществено мнение и той е посещаван в затвора от видни френски, британски и немски журналисти. Гръцкият и международният натиск върху султана е голям и той получава помилване със задължението да напусне страната. На 2 май 1912 година австрийски кораб го отвежда в Пирея. Посещава Кавакли в България, след което се записва в Медицинския факултет на Атинския университет.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година се присъединява към разузнавателна част и заминава за фронта на Епир. В началото на 1913 година му е възложено да създаде администрация в района на Сухо. През ноември 1914 година е изпратен като в административен представител в Нъте, Мъглен. През юни 1915 година е назначен за втори клас секретар в ном Сяр и заместник-управител на Валовища.[1]
С окупацията на Източна Македония от българите от август 1916 година, Дзоваропулос е използван от българската власт като преводач, поради отличното си владеене на български език. На 22 юни 1917 година обаче е арестуван и отведен в лагера край Шумен и за кратко е принуден да работи в имотите на Апостол Христов.[1]
След края на войната и освобождението си, в 1919 година, Дзоваропулос е отново назначен за заместник-управител на Валовища, но скоро напуска. Установява се в Солун и работи в Службата за недвижими имоти, като директор на отдел. В 1922 година е назначен за заместник-управител на Кукуш, а в 1924 година за заместник-управител на Лъгадина. По-късно работи в номархията в Солун до 1927 година, когато е назначен на областен управител на ном Пела. Той служи като областен управител във Воден от 1928 до 1929 година. В 1933 година е убеден от Кафандарис да заема поста областен управител на Лерин, но след два месеца – на изборите през юли – е избран за депутат от Солун. В 1935 година е арестуван и затворен. Освободен е по амнистия на политически затворници.[1]
Дзоваропулос е сред основателите на Сдружението на македонските борци „Павлос Мелас“ и дълги години е негов председател.[1] Заради заслугите си към гръцката пропаганда е отличен с медал на Македонската борба.[2] Обявен е за агент от I ред (под номер 58 от общо 65 души), дейстащ в Солун.[3][1]
Умира в Солун на 8 март 1949 година.[1]
В Солун, Куфалово и Китрос улици носят неговото име. В 2015 година във воденското село Ливадица е открит негов паметник.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Πέννας Πέτρου, Θωμάς. Η Εκθεση του Γκαιτε Τζοβαροπουλου 6 και 8.11.1918 με σημαντικεΣ πληροφοριεΣ απο την αιχμαλωσια του στη Βουλγαρια το 1917 – 1918 // eproodos.gr, 4 Απριλίου 2017. Посетен на 8 май 2022 г. (на гръцки)
- ↑ ΘΡΑΚΗ – Ιστορία, Λαογραφία, Μουσική, Ηθη και Εθιμα Κ. Πινέλης: "Η λευτεριά". www.eidisis.gr 2 март 2012., архив на оригинала от 1 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131101094534/http://www.eidisis.gr/arthrografia/k-pinelis-i-leyteria.html, посетен на 30 октомври 2013
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 110. (на гръцки)
| Георгиос Радис | → | вомарх на Лерин (1 февруари 1933 – 17 март 1933) |
→ | Стефанос Петрулас |
