Гай Азиний Полион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гай Азиний Полион.

Гай Азиний Полион
римски политик и писател
Гай Азиний Полион 
Роден: 76 пр.н.е.
Починал: 5 г.  (на 80 години)

Гай Азиний Полион (на латински: Gaius Asinius Pollio; * 76 пр.н.е. ; † 5 г. сл.н.е.) e римски политик, оратор, поет и историк. Той е приятел на поета Катул.

Азиний Полион произлиза от плебейския gens Азинии, от малкото племе маруцини (marrucini). Баща му Гнай Азиний Полион се занимава интензивно с възпитанието на своя син.

Азиний Полион e приятел с Юлий Цезар и в гражданската война е на неговата страна от самото начало при Рубикон, макар че е републиканец. Полион взема активно участие в боевете в Баграда (49 пр.н.е.), при Фарсала (48 пр.н.е.), Тапс (46 пр.н.е.) и Мунда (45 пр.н.е.). Полион участва и в боевете в Испания срещу Помпей, където е по времето на убийството на Цезар като управител на провинция Далечна Испания (Hispania ulterior) (44/43 пр.н.е.). През 43 пр.н.е. е със Марк Антоний и той го прави управител на частта от провинция Цизалпийска Галия между По и Алпите. Полион е отговорник при подялбата на земята между ветераните в областта на Мантуа и използва влиянието си, за да спаси собствеността на поета Вергилий от отчуждаване.

През 47 пр.н.е. той е народен трибун. През 40 пр.н.е. той участва в мирните преговори в Брундизиум на Октавиан. През 40 пр.н.е. той става консул, a Вергилий му посвещава своето прочуто четвърто овчарско стихотворение (еклога) (Ecl.4: Pollio).

През 30 пр.н.е. Полион води успешен поход против илирийския народ партини, който е съюзен с Брут и празнува на 25 октомври своя триумф. Вергилий пише за него своето осмо стихотворение (еклога) Pharmaceutria, докато той е още на този поход.

От продажбата на плячката от тази война той финансира през 39 пр.н.е. първата обществена библиотека на Рим в Atrium Libertatis. Библиотеката има отдел за гръцка и отдел за латинска литература и в нея са сложени статуиите на важните автори от миналото. Като единствен жив учен Марк Теренций Варон е почетен със статуя. Полион приема при себе си Тимаген от Александрия.

След това Полион се оттегля от политиката и започва да се занимава с литературнуте си интереси. Той помага на Хораций и пише трагедии, граматически произведения и речи.

Полион e автор на Historiae, «История na гражданската война в Рим» в 17 книги.

Полион умира в своята вила в Тускулум.

Полион е женен за Квинкция, дещеря на Луций Квинкций. Неговият син Гай Азиний Гал Салонин, консул 8 пр.н.е., се жени през 11 пр.н.е. за Випсания Агрипина, бивша жена на император Тиберий.

Източници[редактиране | edit source]

  • William Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, 1870, Vol. 3 pp. 437-439

Литература[редактиране | edit source]

  • Jacques André: La vie et l'œuvre d'Asinius Pollion. Paris 1949.
  • A. Brian Bosworth: Asinius Pollio and Augustus. In: Historia - Zeitschrift für Alte Geschichte 21, 1972, S. 441–473.
  • Cornelia C. Coulter: Pollio's History of the Civil War. In: Classical weekly 46, 1952, S. 33–36.
  • Alexander Dalzell: C. Asinius Pollio and the Early History of Public Recitation at Rome. In: Hermathena 86, 1955, S. 20–28.
  • Louis H. Feldman: Asinius Pollio and his Jewish Interests. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 84, Lancaster (P.A.) 1953.
  • Matthias Gelzer: Die drei Briefe des C. Asinius Pollio. In: Chiron 2, 1972, S. 297–312.
  • Bertram Haller: C. Asinius Pollio als Politiker und zeitkritischer Historiker - Ein Beitrag zur Geschichte des Übergangs von der Republik zum Prinzipat in Rom (60 bis 30 v. Chr.). Inaugural-Dissertation (WWU). Münster 1967.
  • Llewelyn Morgan: The Autopsy of C. Asinius Pollio. In: The Journal of Roman Studies 90, 2000, S. 51–69.
  • Faith Baldwin Rich: The Activities of C. Asinius Pollio, 42-38 B.C. and their Connection with the Eighth and Fourth Eclogues of Vergil. Teildissertation (Bryn Mawr College). Chicago 1944.