Гай Марий Викторин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Викторин.

Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, неоплатонически философ и християнски учен през 4 век по времето на император Констанций II.

Произходът му е от римската провинция Африка. Там завършва реторика и около 340 г. се мести в Рим, където учи на реторика множество сенатори. Толкова е бил почитан, че през 354 г. му издигат статуя в Троянския форум. През 355 г. приема християнството и се кръщава. През 362 г. се отказва да бъде учител, след като император Юлиан Апостат чрез Реторски едикт забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи.

Умира малко след 363 г. като оставя множество произведения и коментари. Написал е коментари за произведенията на Цицерон, Аристотел и писмата на Апостол Павел[1]. Превежда на латински гръцките неоплатоници. Написал е през 360 г. три теологични химни за тринитарианското учение[2]. Той е първият коментатор на латински на християнството и влияе на св. Августин.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Викторин Афер, Opera Omnia by Migne Patrologia Latina
  2. Drei Hymnen über die Dreieinigkeit, немски превод

Литература[редактиране | edit source]

  • Mary T. Clark: Marius Victorinus, in: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 22, 1992, S. 165–169.
  • Pierre Hadot: Porphyre et Victorinus, in: Erasmus 21, 1969, S. 621-626
  • Pierre Hadot: Marius Victorinus, in: Erasmus 24, 1972, S. 753-756.
  • Фокин А. Р. Христианский платонизм Мария Викторина. М., 2007. 254 стр.
  • Фокин А.Р. Античная метафизика и христианская теология в трактатах Мария Викторина. Интеллектуальные традиции античности и средних веков (Исследования и переводы). М.: Кругъ, 2010. С.69-106.

Външни препратки[редактиране | edit source]