Гай Петроний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Петроний или Публий Петроний (на латински: Gaius Petronius; Publius Petronius; * 75 пр.н.е.; † след 20 пр.н.е.) е римски конник и третият префект на римската провинция Египет от 25/24 до 22/21 пр.н.е.

Произлиза от фамилията Петронии. Вероятно е женен за Турпилия, роднина на поета Турпилий и има син Публий Петроний Турпилиан (монетен майстор).

През 53 пр.н.е. Петроний служи като военен трибун при Крас в боевете против партите. Той разказва после за последните часове на Крас.

Той става управител през 25 пр.н.е. след Елий Гал (26/25 - 25/24 пр.н.е.). Вероятно първо му е заместник, когато се намирал в поход до Арабия. Петроний провежда 24/23 пр.н.е. преброяване (цензус) заради данъците, при което египтяните от Александрия се бунтуват. Той почиства каналите на Нил, което прави Египет на зърнената камера на Рим. Подкрепя Ирод Велики и става приятел с него.

Петроний води война в Етиопия. Провежда два похода в Северен Судан против царството Куш, през 25/24 пр.н.е. и 22/21 пр.н.е. Ограбва град Напата. В Дендур (Tutzis, на 80 км от Асуан) в Етиопия той издига в чест на Изида от Филае (Isis Philae) малък храм, като не слага своето име, а това на Август. Храмът е от 1980 г. в Метрополитън музей в Ню Йорк.

Храмът от Дендур, построен от Петроний (сега в Метрополитън музей, Ню Йорк.)

Петроний се връща в Рим вероятно през 20 или 19 пр.н.е. и Август го награждава с наследнически земи (Petroniane ousia) в Египет и назначава син му за Магистър на Монетния двор.

Източници[редактиране | edit source]

  • Плиний, naturalis historia VI 181.
  • Плутарх, Crassus 30, 31.
  • Страбон, XVII § 53 (819); XVII 1.3.; XVII 1.57.; XVII § 57.
  • Светоний, Augustus 18.
  • Йосиф Флавий, ant. XV 9.1ff (299f.); XV 9.2.; XIX 6.3.
  • Дион Касий, 54.5
  • Аугуст, res gestae 26.
  • Вергилий, Aeneis VI 795.
  • Dieter Arnold: Die Tempel Ägyptens. Götterwohnungen, Baudenkmäler, Kultstätten. Augsburg (1996) S. 85f., 86
  • RE XIX 1199: BGU 2, 650 = Wilcken, Chrest. 365, Z. 3, (Jahr 46/47 n. Chr.); P. Giss. I 101 Z.6, viell. a. BGU 2, 599 = Wilcken, Chrest. 363 Z. 20f.; SB 6, 9224 col. II vers. 24 (Jahr 50/51 n. Chr.).

Литература[редактиране | edit source]

  • RE 19 (1938) Sp. 1199–1201.
  • Kathryn A. Bard, Steven Blake Shubert, Encyclopedia of the archaeology of ancient Egypt , Routledge, 1999, ISBN 0415185890, p. 650
  • Shelagh Jameson: Chronology of the campaigns of Aelius Gallus and C. Petronius. In: The Journal of Roman Studies, 58 (1968), S. 71–84.
  • I. Hofmann: Der Feldzung des C. Petronius nach Nubien und seine Bedeutung für die meroitische Chronologie. In: Ägypten und Kusch (Schriften zur Geschichte und Kultur des alten Orients. Akademie der Wissenschaften der DDR 13) Berlin 1977, S. 189–205
  • Roger S. Bagnall: Publius Petronius, Augustan Prefect of Egypt. In: Naphtali Lewis (Hrsg.): Papyrology (Yale Classical Studies XXVIII) (1985). S. 85–93.
  • G. Geraci: Publio Petronio, il genetliaco di Augusto e il ‚faraone Cesare’. In: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 65 (1986), S. 195.
  • G. Bastianini, in: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Bd. II, 10, 1 (1988), S. 503.
  • Hildegard Temporini, Aufstieg und Niedergang der römischen Welt, Parte 2, Walter de Gruyter, 1988, ISBN 0899252281, p. 365.
  • Prosopographia Imperii Romani, PIR ² (1998) P 270; S. 102–104
  • Der Neue Pauly, Bd. 9 (2000) Sp. 671