Гай Силий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Силий.

Гай Силий е името на двама римски политици - баща и син - от 1 век от н.е. Единият е консул по времето на император Октавиан Август, а другият кандидат-консул по времето на император Клавдий.

Консулът от времето на император Октавиан Август[редактиране | edit source]

По-големият Гай Силий (Гай Силий Авъл Цецина Ларг) е консул през 13 г. По негово време Август написва завещанието си. При Германик, Силий е командир в армията на Долна Германия (14 г.), и печели почетен триумф през 15 г. Император Тиберий го назначава през 16 г. като одитор в данъчното облагане в провинция Галия. През 21 г. става губернатор на провинция Долна Германия. Тацит го описва като "стар и колеблив".

Силий се жени за Сосия Гала. Двамата стават приятели с Агрипина Старша. "Благодарение" на това си приятелство, стават невинни жертви като обвинени за заговорници в аферата Сеян. Силий се самоубива през 24 г., докато Гала е заточена и по-късно умира. Собствеността на Гала е конфискувана от Сената и по-късно дадена на децата им.

Консулът от времето на император Клавдий[редактиране | edit source]

По-младият Гай Силий, син на предишния е сенатор през 47 г. Жени се за аристократката Юния Лепида Силана. Древните източници го описват като интелигентен, знатен и атрактивен. Привлича вниманието на Клавдиевата съпруга Месалина. Тя го принуждава да се раздели с жена си, за да се омъжи за него. [1]. Венчава се с него тайно от императора. Силий е бездетен и иска да осинови Британик.[2] Император Клавдий, научавайки за измяната от страна на жена си, през 48 г. нарежда убийството на и на двамата. [3] Неговата бивша съпруга, с която се развежда през 47, Юния Силана е приятелка на Агрипина Младша, но двете по-късно стават съпернички за власт, богатство и мъже. Агрипина я осъжда на изгнание и тя по-късно умира в Тарент през 59 г..

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Анали, кн.11, гл.12
  2. Тацит, Анали, кн.11, гл.13
  3. Тацит, "Анали" XI, 31; 37