Гай Фабриций Лусцин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Фабриций Лусцин (на латински: Gaius Fabricius Luscinus) e политик на Римската република. Той e първият от фамилията си Фабриции от Алетриум, който служи в Рим.[1]

През 284 пр.н.е. той е посланик в Тарентум.

През 282 пр.н.е. той става консул с Квинт Емилий Пап. [2] Фабриций получава подарък от Пир I един слон.

След прекратяване на битките с галите и етруските римляните отиват на помощ на град Турии. Гай Фабриций Лусцин побеждава луканите и пленява техния вожд Статилий. Рим настанява войски в гръцките градове Локри, Кротон, Турии и Регион.

Римска флота от десет кораба отива на пристанището на Таранто, въпреки че по римско-тарентски договор от 303 пр.н.е. на римляните е забранено да изпращат кораби на Тарентския залив. Тарентините унищожават тогава римските кораби и завладяват през зимата 282/281 пр.н.е. Турии и изпъждат техния римски гарнизон. Те извикват цар Пир на помощ. Започва Тарентинийската война.

През 280 пр.н.е. той и колегата му Квинт Емилий Пап отиват с делегация на мирни преговори при цар Пир на Епир.

През 278 пр.н.е. Фабриций е за втори път консул с Квинт Емилий Пап. Бие се успешно против луканите, самнитите и брутите. Бие се против цар Пир I.

Фабриций е избран за цензор през 275 пр.н.е. отново заедно с Квинт Емилий Пап.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ливий Ab Urbe Condita 9.43
  2. Плутарх Pyrrhus 18