Гай Цилний Меценат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гай Цилний Меценат
римски политик
Гай Цилний Меценат 
Роден: 13 април[1] ок. 70 пр.н.е.
Арециум, Римска република[2]
Починал: 8 пр.н.е.
Римска империя
Вилата на Меценат в Тиволи, картина на Я. Ф. Хакарт, 1783.

Гай Цилний Меценат (на латински: Gaius Cilnius Maecenas) е доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от „Августовски поети“. Името му става пословично за богат покровител на изкуствата.[3]

Меценат произхожда от древния етруски род Цилнии (Cilnii).[4] Роден е, както се предполага някъде около 70 пр.н.е.. По рождение принадлежи към съсловието на конниците.[5] Убеден от нуждата от монархическо управление на Рим, в лицето на Октавиан вижда идеалния управител. По време на гражданската война Меценат застава на страната на Октавиан и често изпълнява важни поръчения.

Съветник на Август[редактиране | edit source]

За първи път името му се появява в историята през 40 пр.н.е., когато е ангажиран от Октавиан да организира сватбата му със Скрибония, и след това да помогне при преговорите в Бриндизи и сдобряването с Марк Антоний.[6] Така, през 40 пр.н.е. при посредничеството на Марк Кокцей Нерва и със съдействието на Меценат и Гай Азиний Полион в Бриндизи се сключва мирния договор между Октавиан и Марк Антоний.[7]

По време на войната със Секст Помпей (син на Помпей Велики) на два пъти успокоява народното недоволство в Рим.

Меценат заедно с Марк Агрипа са най-доверените и влиятелни помощници на Август и вземат дейно участие в управлението на държавата и укрепването на властта. Меценат не заема никакви официални длъжности, но до края на войната с Антоний живее в Рим и в отсъствието на Октавиан води държавните дела.[8] В този период разкрива и заговор на Лепид Младши (син на Емилий Лепид), който цели убийството на Октавиан.[2][8]

В отношенията си с Август е освободен от низкопоклонство и има пълна свобода да изразява своите възгледи, често съвършено различни от плановете на императора. Според Светоний, Меценат не притежава умението да мълчи и споделя неща, който би трябвало да запази в тайна.[9] Близостта му с Август му позволява да удържа поривите на императора, които нерядко го водят до жестокост. Стават исторически думите, предадени от Дион Касий: „Surge tandem, carnifex!“ (от лат. „Стига, кръвнико!“), с които Меценат спира подписването на множеството смъртни присъди от Октавиан.[10]

Меценат е женен за Теренция или Терентила, сестра на направилия заговор срещу Октавиан, Мурена.[11] Домът му се намирал на хълма Есквилин[12], в най-укрепената част на Рим, по това време. Светоний казва, че когато Октавиан бил болен, живеел в дома на Меценат.[9]

Меценат и поетите[редактиране | edit source]

Добрите поети от това време намират в лицето на Меценат внимателен, грижовен покровител и защитник; заслугите му към поетите се явяват като заслуги към цялата римска (латинска) поезия. Помага на Вергилий да си върне имение, загубено по време на гражданската война, за което поетът разказва в своята „Георгики“. През 33 пр.н.е. подарява на Хораций свое имение в Сабинските гори, за да осигури доходи на поета. Хораций посвещава на Меценат произведенията си „Сатири“, „Еподи“ и „Кармина“.

Меценат е поклонник на епикуровата философия. Отдава се на насладите на живота до такава степен, че дори тогавашните римляни казват, че е прекалено. Последните 3 години от живота си страда от безсъние. Умира през 8 пр.н.е., оплакван горчиво от своите приятели и целия народ. Завещава своето имущество на Октавиан Август.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хораций, Оди 4, 11, 14-20. Годината не е известна. Роден е някъде между 74 и 64 г. пр.н.е.
  2. а б в 1911 Encyclopædia Britannica, Maecenas
  3. меценат на български и на руски език, μαικήνας на гръцки, mecenaat на нидерландски, mesenaatti на фински, mécénat на френски, Mäzen на немски, mecenate на италиански, mecenat на румънски, mecen на словенски, mecenas на испански.
  4. Тит Ливий, Римска история 10.3
  5. Цицерон, Pro Cluentio,56
  6. Апиан, Граждански войни, 5, 53
  7. Апиан, Граждански войни, 64
  8. а б Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott, The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C.-A.D. 69 стр 74
  9. а б Светоний, Животът на 12-те цезари, Август
  10. Hildegard Temporini, Wolfgang Haase, Aufstieg U Niedergang D Roemwelt Teil 2 Bd 36/4, стр. 2264
  11. Дион Касий, Римска история, книга 54
  12. Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий

Външни препратки[редактиране | edit source]