Галатини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.

Галатини
Γαλατινή
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина999 m
Население1458 души (2021 г.)
Пощенски код503 00

Галатинѝ или Конско (на гръцки: Γαλατινή, до 1927 Κωντζικό, Кондзико, катаревуса Κωντζικόν, Кондзикон[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 2092 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Конско е разположено на 9 километра северно от град Сятища, високо в западните склонове на планината Синяк (Синяцико).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XX век Конско е голямо гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Първоначалното село е било в местността Лянос Горция (Λιάνως Γκορτσιά), където днес е църквата „Света Троица“.[2] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1822 година.[3] Църквата „Света Параскева“ е изградена от майстори от Конско в 1847 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кончикон (Contchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Конско има 1200 жители гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 194 къщи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конско (Konsko) има 970 гърци.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Концико (Κοντσικόν) живеят 1000 гърци християни.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Конско остава в Гърция.

Параклисът „Малък Свети Илия“ (Μικρός Αηλιάς) е изграден след 1833 и преди 1855 година. На 12 март 1904 година в него отсяда Павлос Мелас.

В 1966 година старата църква „Света Троица“ е разрушена и на нейно място е построена нова. При разрушаването е открит надпис „αυκβ“, тоест 1424.[2]

В 1969 година църквичката е разрушена и е построена наново.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Галатини на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кара Орман[11] Καρά Όρμάν Мавролонгос Μαυρόλογγος[12] местност в Синяк на ЮИ от Галатини[11]
Вузило[11] Βούζιλο Куфоксилия Κουφοξυλιά[12] връх в Синяк на И от Галатини (1194 m)[11]
Микро Юрти[11] Μικρό Γιουρτί Исиоматаки Ίσιωματάκι[12] връх в Синяк на И от Галатини (1212 m)[11]
Чобан Клади[11] Τσομπάν Κλαδί Кладери Κλαδερή[12] бивше животновъдно стопанство на ИЮИ от Галатини[11]
Гущерна[11] Γκουστέρνα Куфопетра Κουφόπετρα[12] връх в Синяк на СИ от Галатини (1304 m)[11][11]
Гребос[11] Γκρέμπος Поликорфон Πολύκορφον[12] връх в Синяк на ССИ от Галатини (1348 m)[11]
Бенгирион[11] Μπεγκίριον Корифи Κορυφή[12] връх в Синяк на СИ от Галатини[11]
Калдирово[11] Καλντίροβο Воскотопи Βοσκοτόπι[12] река в Синяк на С от Галатини[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Давелис и четата му
Родени в Галатини

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  3. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  4. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Γαλατινής // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  9. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  11. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)