Галиче
| Галиче | |
 Галиче
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 985 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 70,217 km² |
| Надм. височина | 132 m |
| Пощ. код | 3250 |
| Тел. код | 09136 |
| МПС код | ВР (Вр) |
| ЕКАТТЕ | 14406 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община - кмет |
Бяла Слатина Иван Цветков (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Галиче Ценко Чоков (ГЕРБ) |
Галиче е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, Област Враца.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в северозападна България, разположено в котловина на брега на река Скът, с площ — 70,217 км².На запад граничи със селата Алтимир и Липница, на север със с. Селановци, на изток със с. Бърдарски Геран и на юг със с. Търнава.
[редактиране] История
Историята на населеното място Галиче започва, поне „на хартия“, някъде в края на XIV век и началото на XV век. За селото се знае от предания, а и от намерени през изминалите години тракийски съкровища, че е било кръстопът през римско време. Единият път е от с. Гиген (Улпия Ескус — римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), пътят минавал през с. Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през г. Бяла Слатина за г. Червен Бряг (тогавашен център). Другият път, минаващ през селото идвал от г. Лом и минавал през местностите „Прапора“, „Червената урва“, към г. Бяла Слатина и г. Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири. За първи път името на селото, обаче, се споменава в турските документи за областта, в началото на XV век. За през периода на турското робство в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. Причина за това най-вероятно е било, че селото се е намирало в гориста местност, което от своя страна е служило в плюс за местното население. За това време, но в по-късен стадий от турското владичество XVI–XVII век е останала една притча за отстояването на една любов: „Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото и с вода от «манастира» (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавеният им водач, турската потеря напуснала местността.“. От тогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението „Данфоров Горун“.
[редактиране] Религии
Християни, мюсюлмани-от 2000 г. сред ромското население. Има една православна църква разположена в центъра на селото и една джамия разположена в ромския квартал. От 26.05.2003 г. е регистрирана Християнска евангелска/протестанска/домашна църква около 30 членове.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Паметник на героите, загинали във войните за освобождение на България.
- В околностите на с. Галиче, през 1918 г. е открито сребърно съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I в. пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей.
- Трите яворчета на един от хълмовете около селото. Водата от един от изворите (Пишурата) се смята, че е лековита.
- Местността „манастира“ — на това място по време на турското робство е имало манастир от които е в днешно време е останала само една чешма.
[редактиране] Редовни събития
- Всяка втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор.
- Всеки вторник се провежда стоков пазар на центъра на селото.
[редактиране] Други
В местността има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
