Галичко-Волинско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Територията на Галичко-Волинското княжество на съвременната политическа карта

Галицко-Волинското княжество или Галичко-Волинското княжество (11991392; на латински: Regnum Rusiae — Кралство Руси)  е най-югозападното от възникналите на територията на Киевска Рус - княжества. Образува се в резултат от обединението на Волинското (от 1154 г.) и Галицкото (от 1141 г.) княжества начело с Роман Мистиславич от династията Рюриковичи. В 1254 г. Даниил Галицкий приема в Дрохичин титулът «крал на Руси» от папа Инокентий IV, поради което неговите наследници използват кралски титул.

Галицко-Волинското княжество е едно от най-големите княжества след разпада на Киевска Рус. В състава му влизат земите на Галиция, Пшемишъл, Звенигород, Теребовля, Волин, Луцк, Белз, Полесие и Холмщина, както и части от Подлясия, Подолие, Закарпатието и Молдавия.

Княжеството провежда активна външна политика в Източна и Централна Европа. Негови основни конкуренти са Кралство Полша (1385—1569), Кралство Унгария и половците, а от средата на 13 век и Златната орда и Литовското княжество. Влиза в международни отношения с Папството, Свещената Римска империя и Тевтонския орден.

Галицко-Волинското княжество упада под въздействието на различни фактори и най-вече в резултат от изострените си отношения със Златната орда. [1][2] Постепенно изпада във васална зависимост от Ордата, а след смъртта на Лев Юриевич и Андрей Юриевич (1323) територията му е поделена измежду Полша и Литва, предвид усилващия се болярски сепаратизъм. Окончателно княжеството прекратява съществуването си в разултат от войната за галичко-волинското наследство (1392).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шабульдо Ф.М. Земли Юго-Западной Руси в составе Великого княжества Литовского
  2. Пашуто В.Т. Борьба русского народа за независимость в ХIII в. // Очерки истории СССР: Период феодализма, IX-XV вв. - М., 1953. - Ч.1. - С.906

Вижте също[редактиране | edit source]