Галища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Галище. За селото в Северна Македония вижте Галище (община Кавадарци).

Галища
Ομορφοκκλησιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина810[1] m
Население23 души (2011 г.)
ДемонимГалишчѐни
Галища в Общомедия

Га̀лища (произношение в местния говор Га̀лишча, на гръцки: Ομορφοκκλησιά, Оморфоклисия, до 1926 година Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста,[2]на македонска литературна норма: Галишта) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век във Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.[4] Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.[5]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[9]

В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.[12] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[13]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Галища (Γάλιστα) има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Галища е обозначено като българо-турско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Галища (Галишта) има 95 къщи славяни християни и 55 къщи славяни мохамедани.[18] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113[19][1] или според други данни 32 семейства и 118 души.[20]

През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАС[21]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към източно европейските страни и Югославия, а някои семейства се установяват в Костур.[1] 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[22]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]

Жителите се занимават със земеделие, както и с воденичарство и правене на керемиди.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Галища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Злине[23] Σλίνε Мармара Μάρμαρα[24] местност Ю от Галища[23]
Цванец[23] Τσβάντες Аспрорема Ἀσπρόρεμα[24] река З от Галища, десен приток на Бистрица (Белица)[23]
Панка[23] Πάνκα Панда Πάντα[24] местност в Одре, ЮЗ от [23]
Попой Ποπόϊ Аспротопос Ἀσπρότοπος[24]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 763[1] 596[1] 406[1] 569[1] 270[1] 251[1] 153[1] 87[1] 109[1] 47 23

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Георги“

Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Паскал Сиромахов, Михаил Лондов, и Аргир Лондов от Галища, емигранти във Сейнт Луис, Мисури, 1920 г.
Родени в Галища
  • Андон Ляков, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война
  • Атанас Ляковски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  • Атанас Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война, емигрирал в Югославия
  • Вангелия Десподова (р. 1941), филолог от Северна Македония
  • Васил Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Васил Терзиев, член на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, след въстанието емигрира в Гърция, по-късно емигрира в САЩ, установява се в Сент Луис, Мисури, където открива собствена сладкарница[26][27]
  • Дамян Сидов, български просветен деец и революционер
  • Динка Мишока, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, преселил се в България по всяка вероятност в периода 1944- 1945 г.
  • Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[28]
  • Илия Атанасов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина[29]
  • Колю Галушниски (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов[30]
  • Леонид Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов[31]
  • Мельо Янушев, гръцки андартски деец
  • Пандо Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  • Пандо Термовски (1907 – 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС
  • Паскал Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  • Паскал Терзиев, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година
  • Сидер Стерьов, български просветен деец, учител в Жужелци[32]
  • Ставре Сиромахов, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет Георги Христов, доставял оръжие заедно със С. Щерев[33]
  • Стерьо Лаков (1856 - 1952), деец на ВМОРО
  • Търпе Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година
  • Щерьо Пасков (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[34]
  • Христо (Ицо) Костов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  • Христо Кочов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  • Целе Теофейчинов, един от първите екзархисти в селото и деец на ВМОРО
Български революционери, участници в Охрана
  • Христо Кочов, Андон Ляков, Паскал Терзиев, Атанас Папазисовски, Атанас Кировски, Ване Айновски, Панде Папазисовски, Паскал Папазисовски, Ламбро Папазасовски, Търпе Папазисовски, Динка Мисоска, Ицо Костовски и Атанас Ляковски.[35]
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
  6. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956[неработеща препратка]
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  10. Γκάλλιστα[неработеща препратка]
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  14. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm, посетен на 16 февруари 2008 
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
  26. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 55.
  27. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 577.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  32. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 671.
  33. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  35. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε