Ганимед (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ганимед
Ганимед
Ганимед заснет от апарата Галилео
Откриване
Открит от Галилео Галилей
Симон Мариус
Дата 11 януари 1610
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 1,07×106 km
Ексцентрицитет 0,0015
Орбитален период 7 дни 3 часа 42,6 мин.
Инклинация 0,195°
Естествен спътник на Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър 5262,4 km
Площ 87 000 000 km2
Маса 1,482×1023 kg
Средна плътност 1,936 g/cm3
Повърхностна гравитация 1,42 m/s2
(0,1449 G)
Период на въртене 7 дни 3 часа 42,6 мин
(синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,43
Повърхностна температура
- мин.
- средна
- макс.


неизв.
113 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане следи
Кислород 100%
Вътрешната структура на Ганимед

Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, който я разделя от скалното ядро на спътника. Според данните, събрани от Галилео, Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко по размери разтопено желязно с вероятни примеси на сяра ядро, обвито от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация, протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, като се изключи слоят от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.

Граница между тъмния регион Nicholson Regio и светлия Harpagia Sulcus

На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области, и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход – предполага се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, обсеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.

Възрастта на терена на Ганимед е определена посредством измерване на гъстотата на кратерите на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната възраст на последните. Някои от кратерите са по-млади и на тях са видими следи от изхвърлен материал вследствие на удари. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки. При тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина, а за ледената покривка на спътника се предполага, че в геологически период от време може да изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).

Най-голямата забележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio, както и поредица концентрични хребети, са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.

С помощта на телескопа Хъбъл беше открита тънка атмосфера, състояща се кислород, за която се предполага, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.

Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.

Ганимед в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Юпитер
... | Европа | Ганимед | Калисто | ...
Група на Амалтея | Йо | Европа | Ганимед | Калисто | Темисто
Група на Хималия | Карпо | S/2003 J 12 | Група на Ананке
Група на Карме | Група на Пасифая | S/2003 J 2