Гарнизонна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гарнизонната църква в Потсдам на картина - 1827 г.
Пруските кралски саркофази съхранявани в гарнизонната църква в 1928 г. В ляво — Фридрих II (Прусия), в дясно — Фридрих Вилхелм I.
Полагането на клетвата от канцлера Хитлер пред президента Хинденбург в Гарнизонната църква.

Гарнизонната църква (на немски: Garnisonkirche) в Потсдам е историческа и разрушена в резултат от бомбардировките в края на Втората световна война. Това е знаменита църква в която са се разиграли едни от най-значимите исторически събития в историята на Прусия, Германия, Европа и света.

История[редактиране | edit source]

Църквата е издържана в стил барок и е изградена в годините 1733-1735 при управлението на Фридрих Вилхелм I. Войниците от пруската кралска армия са служели в църквата. Сега на мястото ѝ се намира бившият изчислителен център на ГДР (днес на Бранденбург), който е изграден по предложение на Валтер Улбрихт от 1968 г.

През 1747 г. на орган в църквата свири Йохан Себастиан Бах.

След победата в битката при Йена и Ауерштедт, Наполеон в края на 1806 г. навлиза в Прусия. На 25 октомври 1806 г. френският император посещава гарнизонната църква изричайки легендарната реплика на гроба на Фридрих Велики:

Ако беше жив, аз нямаше да съм тук.

Пред олтара на църквата Всерусийския Император и самодържец Александър I скрепява с Фридрих Вилхелм III - придружаван от съпругата му Луиза, съюзът между Русия и Прусия — въз основа на който по-късно възниква и т.нар. Свещен съюз.

На денят на Потсдам - 21 март 1933 г., в гарнизонната църква се провежда първото заседание на новият Райхстаг, непосредствено след пожара в Райхстага. Тук се провежда и историческото ръкополагане от страна на Паул фон Хинденбург на новият канцлер Адолф Хитлер. На тържественото заседание на което именно тук полага клетва Адолф Хитлер присъстват всички депутати с изключение на онези избрани в Райхстага от Комунистическата партия на Германия и Германската социалдемократическа партия.

По времето на ГДР правителството на тази страна се стреми всячески да унищожи историческите спомени за и от тази църква, свързвайки ги с пруския милитаризъм.

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Reinhard Appel, Andreas Kitschke: Der Wiederaufbau der Potsdamer Garnisonkirche; Lingen Verlag, Köln 2006; ISBN 3-937490-70-1.
  • Ludwig Bamberg: Die Potsdamer Garnisonkirche. Baugeschichte — Ausstattung — Bedeutung; Lukas Verlag, Berlin 2006, ISBN 3-936872-86-4
  • Andreas Kitschke: Die Potsdamer Garnisonkirche. «NEC SOLI CEDIT»; Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991; ISBN 3-910196-00-4
  • Werner Schwipps: Die Königliche Hof- und Garnisonkirche zu Potsdam; 1. Auflage, Berlin 1991
  • Werner Schwipps: Die Garnisonkirchen von Berlin und Potsdam; Berlin 1964.
  • Eugen Thiele (Hrsg.): «Die Baugeschichte der Hof- und Garnisonkirche zu Potsdam»; Berlin(-Charlottenburg) 1932

Вижте също[редактиране | edit source]