Гарнизонна църква (Потсдам)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гарнизонна църква)
Гарнизонна църква
Garnisonkirche
През 1900 година
През 1900 година
Карта
Местоположение в Потсдам
ВидЦърква
Местоположение Германия,
гр. Потсдам
АрхитектФилип Герлах
СтилБарок
Изграждане1731 – 1732 г.
Състояниев процес на реконструкция
Гарнизонна църква в Общомедия

Гарнизонната църква (на немски: Garnisonkirche), официално наименование Придворна и гаризонна църква (Hof- und Garnisonkirche), е бивша евангелска църква в историческия център на Потсдам.

Построена по поръчка на пруския крал Фридрих Вилхелм I по плановете на архитекта Филип Герлах през 1730 – 1735 г., тя е смятана за едно от основните произведения на северногерманския барок. С нейните почти 90 метра височина тя дълго време е най-високата сграда в Потсдам и заедно с църквите „Св. Николай“ и „Свети Дух“ е определяла облика на града в участъка на прословутата „трицърковна гледка“.

Опожарена по време на британското въздушно нападение в Нощта на Потсдам на 14 април 1945 г., останките от църквата са взривени по времето на Германската демократична република през 1968 година.

След „Апела от Потсдам“[1] на 15.01.2004 г. за реконструкция на храма, от 2017 г. се провеждат строителни дейности за реконструкция на църковната кула в историческия ѝ вид, а основната сграда, за която не е сигурно дали ще бъде построена или не, е предвидено да служи като международен център за помирение.[2] Реконструкцията на църквата е широкообществено много остро обсъждан проект.

Привържениците на реконструкцията изтъкват предимно градоустройствени причини. Триадата на потсдамските църковни кули на днешната „Резиденция Парк Свети Дух“, купола на „Св. Николай“ и кулата на Гарнизонната църква са незаменим, характерен и структуриращ елемент на цялостното произведение на изкуството, наречено Ансамбъл от паметници в градския център на Потсдам.[3] В допълнение Гарнизонната църква е била от изключително архитектурно качество и естество. Освен това привържениците на възстановяването посочват и положителните събития, състояли се в Гарнизонната църква: посещението на руския император Александър I и Наполеон Бонапарт на гроба на пруския крал Фридрих Велики, заседанието на първия свободно избран градски общински съвет на Потсдам, обединението на лутерани и реформирани християни в „Евангелска църква на старопруския съюз“, както и членството в енорията на много борци на съпротивата срещу нацисткия режим, участвали в неуспешния атентат над Хитлер на 20 юли 1944 г.[4] Според привържениците на реконструкцията, строителят на Гарнизонната църква – крал Фридрих Вилхелм I – е истинският основател на съвременния Потсдам. По време на неговото царуване броят на жилищните сгради и жителите в града се удвоява,[5] което превръща Потсдам в град в съвременния смисъл на думата. Заслугите на Фридрих Вилхелм I са безспорни: въвеждането на задължително училищно образование, основаване на пруските добродетели като дисциплина, честност, пестеливост, неподкупност, чувство за ред, чувство за дълг и пр. могат да бъдат проследени обратно до неговото царуване и са все още нужни и в наше време.

Противниците на реконструкцията на църквата изтъкват предимно ролята, която сградата е изиграла в Деня на Потсдам – 23 март 1933 г. „Денят на Потсдам“ се нарича честването по случай откриването на новоизбрания на 21 март 1933 г. Райхстаг, чиято кулминация е държавен прием в Гарнизонната църква в Потсдам.[6] Освен членове на Райхстага, в тържеството взимат участие и правителството на Райха, президентът на Райха Паул фон Хинденбург и поканени гости от обществения живот, бизнеса и Райхсвера. По този начин събирането наподобява на приема на новите членове на Райхстага при императора, както е бил обичаят преди края на империята през 1918 година. Целта е била подобряване на общественото мнение спрямо Хитлер и спечелване на нови симпатизанти, като за това церемонията е филмирана за масово разпространение. Счита се, че Денят на Потсдам и церемонията в Гарнизонната църква оставят дълбоко емоционално впечатление у населението и укрепват политическото превъзходство на Хитлер. Поради това безславно и позорно от днешна гледна точка събитие, а както и поради връзката на църквата с милитаризма на Прусия, реконструкцията се отхвърля от части от населението.

Църковната кула се реконструира от октомври 2017 г.[2] и се очаква да бъде завършена през 2023 г.[7] Дали основната сграда на църквата (нефът) ще бъде също реконструиран или не, е все още горещо обсъждана тема сред населението и местната политиката.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche i.G. Апел от Потсдам // 2004. Посетен на 29.06.2020.
  2. а б Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V. Wiederaufbau // Архивиран от оригинала на 2020-04-17. Посетен на 29.06.2020.
  3. garnisonkirche-potsdam.de // Архивиран от оригинала на 2019-10-13. Посетен на 2020-06-29.
  4. garnisonkirche-potsdam.de // Архивиран от оригинала на 2019-10-13. Посетен на 2020-06-29.
  5. Hans Kania. Potsdamer Baukunst. Berlin, Deutscher Kunstverlag, 1926. с. 13.
  6. Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V. Deutsche Geschichte wie unter einem Brennglas // Архивиран от оригинала на 2019-10-13. Посетен на 29.06.2020.
  7. Häntzschel, Jörg. Garnisonkirche Potsdam. Teurer Turm // Süddeutsche Zeitung. 08.02.2022. Посетен на 17.05.2022.
  8. Kramer, Henri. Dauerstreit um Garnisonkirche. Doch noch eine Bürgerbefragung? // Potsdamer Neueste Nachrichten. 29.04.2022. Посетен на 17.05.2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Garnisonkirche (Potsdam) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​