Гастроентерит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гастроентерит

Гастроентеритни вируси: A = ротавирус, B = аденовирус, C = норовирус и D = астровирус. Частиците на вируса са показани в едно и също мащабно увеличение, за да може да се направи сравняване по размер.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A02.0, A08, A09, J10.8, J11.8,K52
МКБ-9 008.8 009.0, 009.1, 558
База данни
DiseasesDB
30726
База данни
eMedicine
emerg/213
Мед. рубрики MeSH D005759

Гастроентеритът е заболяване, характеризиращо се с възпаление на стомашно-чревния тракт, в това число стомаха ("гастро"-) и тънките черва ("ентеро"-), което води до комбинация от диария, повръщанеикоремна болка и спазми.[1] Гастроентеритът се нарича също и гастро, стомашна бактерия и стомашен вирус. Въпреки че не е свързан с грипа, често го наричатстомашен грип и гастро грип.

В световен мащаб повечето случаи при децата се причиняват от ротавирус.[2] При възрастнитеноровирусът[3] и кампилобактерията[4] са по-често срещани. По-рядко срещаните причинители включват други бактерии (или техните токсини)и паразити. Пренасянето може да стане поради консумация на неправилно приготвени храни или замърсена вода или чрез близък контакт с лица, които са заразни.

Основният начин за справяне е адекватното хидратиране. При леките или умерени случаи това обикновено може да се постигне чрез перорален рехидратиращ разтвор. При по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности. Гастроентеритът засяга главно децата и тези в развиващите се страни.

Симптоми и признаци[редактиране | edit source]

Обикновено гастроентеритът включва както диария, така и повръщане[5] или в по-редки случаи се проявява само с едното или другото[1]. Може да се появят и стомашни спазми.[1] Признаците и симптомите обикновено започват 12-72 часа след заразяването с инфекциозния агент.[6] Ако се дължи на вирусен агент, състоянието обикновено се подобрява в рамките на една седмица.[5] Някои вирусни причинители може да са свързани с температура, умора, главоболие и мускулна болка.[5] Ако изпражненията са кървави, малко вероятно е да се дължи на вирус,[5] но е по-вероятно да се дължи на бактерия.[7] Някои бактериални инфекции може да са свързани със силна стомашна болка и може да продължат няколко седмици.[7]

Децата, заразени с ротавирус, обикновено се възстановяват напълно за три до осем дни.[8] В бедните страни обаче, лечението на острите инфекции често е недостъпно и постоянната диария е нещо обичайно.[9] Обезводняването е обичайно усложнение от диарията,[10] и детето със значителна степен на обезводняване може да има продължително капилярно пълнене, намалентургор на кожата и нарушено дишане.[11]Повтарящите се инфекции обикновено се срещат в области с лоши санитарни условия и недохранване,[6] възпрепятстван растеж и това може да доведе до дългосрочно забавяне на когнитивните процеси.[12]

Реактивният артрит се проявява при 1% от хората след инфекция с кампилобактерийни видове, а синдромът на Гилен-Баре се проявява при 0,1%.[7] Хемолитичният уремичен синдром (ХУС) може да се появи в резултат на инфекция с произвеждащите токсина Шига видове ешерихия коли или шигела, което води до намален брой тромбоцити, лошо функциониране на бъбреците и намален брой на червените кръвни телца (поради тяхното разрушаване).[13] Децата проявяват по-голяма склонност към ХУС, отколкото възрастните.[12] Някои вирусни инфекции може да предизвикатбенигнени инфантилни гърчове.[1]

Причина[редактиране | edit source]

Вирусите (особено ротавирусът) и бактериите ешерихия коли и кампилобактерията са основните причинители на гастроентерит.[14][6] Има, обаче, много други инфекциозни агенти, които може да предизвикат този синдром.[12]В някои случаи се наблюдават неинфекциозни причинители, но те са по-малко вероятни, отколкото вирусните или бактериалните. етиология.[1] Рискът от инфекция при децата е по-висок поради липсата на имунитет и относително лошата хигиена при тях.[1]

Вирусни[редактиране | edit source]

Вирусите, за които се знае, че причиняват гастроентерит включват ротавирус, норовирус, аденовирус и астровирус.[5][15]Ротавирусът е най-честата причина за гастроентерит при децата[14] и има подобна честота на проявяване както в развити, така и в развиващите се страни.[8] Вирусите причиняват около 70% от епизодите на инфекциозна диария при децата.[16] Ротавирусът е по-рядко срещана причина при възрастните, поради придобит имунитет.[17]

Норовирусът е водещият причинител на гастроентерит сред възрастните в Америка, като предизвиква повече от 90% от епидемиите.[5] Тези локализирани епидемии обикновено се проявяват, когато групи от хора прекарват много време във физическа близост, като например на круизни кораби,[5] в болници или в ресторанти.[1] Хората може да продължат да бъдат заразни дори след като вече нямат диария.[5] Норовирусът е причината за около 10% от случаите при децата.[1]

Бактериални[редактиране | edit source]

Салмонела ентерика серовар Тифимуриум (ATCC 14028), както се вижда с микроскоп с увеличение 1000 пъти след Грам петна.

В развитите страни кампилобактерия йеюни е основната причина за бактериален гастроентерит, като половината от случаите са свързани с излагане на контакт с птици.[7] При децата бактерията е причина за около 15% от случаите, като най-често срещаните видове са ешерихия коли, салмонела,шигела и кампилобактерия.[16] Ако в храната попадне бактерия и остане на стайна температура за период от няколко часа, бактерията се размножава и се увеличава рискът от инфекция за тези, които консумират храната.[12] Някои храни, които често се свързват с болести включват сурово или недобре сготвено месо, пиле, морски деликатеси и яйца; сурови кълнове; непастьоризирано мляко и меки сирена, както и плодови и зеленчукови сокове.[18] В развиващите се страни, особено в Африка Субсахарска Африка и в Азия, холерата е обичаен причинител на гастроентерит. Тази инфекция обикновено се предава чрез замърсена вода или храна.[19]

Токсигенната клостридиум дифициле е важна причина за диария, която се появява по-често при възрастните.[12] Малките деца могат да са носители на тези бактерии, без да развият симптоми.[12] Тя е честа причина за диария при хора, които са в болница и често се свързва с употребата на антибиотици.[20]стафилококова ауреус инфекциозна диария може също да се прояви при хора, които са използвали антибиотици.[21] "Пътническата диария" обикновено е вид бактериален гастроентерит. Лекарствата, потискащи киселините, изглежда повишават риска от значителна инфекция след излагането на някои организми, включително видовете клостридиум дифициле, салмонела и кампилобактерия.[22] По-голям риск съществува при тези, които приемат инхибитори на протонната помпа, отколкото при H2 антагонисти.[22]

Паразитни[редактиране | edit source]

Много протозои могат да предизвикат гастроентерит – най-често гиардия ламблия – но видовете ентамеба хистолитика и криптоспоридиум също се подразбират.[16] Като група, тези агенти обхващат около 10% от случаите при деца.[13] Гиардията е по-често срещана в развиващите се страни, но този етиологичен агент причинява този вид болест в известна степен почти навсякъде.[23] Среща се по-често при хора, които са пътували в области със силно преобладаване на болестта, при деца, които посещават детска градина, мъже, които имат полов контакт с мъже и след бедствия.[23]

Предаване[редактиране | edit source]

Предаването може да стане чрез консумация на заразена вода или при използване на лични вещи на друг човек.[6] В районите с редуване на влажни и сухи сезони, качеството на водата обикновено се влошава по време на влажния сезон, а това се свързва с времето на интензивна проява на заболяването.[6] Вобластите на света с изразени сезони, инфекциите се срещат по-често през зимата.[12] Изкуственото хранене на бебета с неправилно стерилизирани бутилки представлява значителна причина за заболяването в световен план.[6] Процентните стойности на случаите на предаване с свързват също с лоша хигиена, особено при децата[5] in crowded households,[24] и при хората, което страдат от недохранване.[12] След като развият поносимост, възрастните могат да пренасят определени организми, без да проявяват признаци или симптоми и по този начин да действат като естествени резервоари на зараза.[12] Докато някои агенти (като например шигелата) се срещат само при примати, други може да се срещат сред по-разнообразни групи животни (като например гиардията).[12]

Неинфекциозни[редактиране | edit source]

Съществуват редица неинфекциозни причини за възпалението на стомашно-чревния тракт.[1] Някои от по-честите причини включват употреба на лекарства (като НСПВС), определени хранителни съставки, като например лактоза (за хората, които имат непоносимост) и глутен (за хората с целиачна болест).Болестта на Хрон също може да бъде неинфекциозен източник на (често тежък) гастроентерит.[1] Заболяването може да се развие също и вследствие на токсини. Някои хранителни заболявания, които се свързват със симптоми на гадене, повръщане и диария включват: хранително отравяне със сигуатера при консумация на заразени хищна риба, скомброидоза, свързвана с консумацията на определени видове развалена риба, отравяне с тетродотоксин при консумацията на рибата фугу и други и ботулизъм, който се обикновено се получава при консумация на неправилно консервирани храни.[25]

Патофизиология[редактиране | edit source]

Гастроентеритът се определя като симптоми на повръщане или диария, поради инфекция на тънкото или дебелото черво.[12] Промените в тънкото черво обикновено са невъзпалителни, а тези в дебелото черво са възпалителни.[12]Броят патогени, които са достатъчни, за да могат да причинят инфекция, варира от един (за криптоспоридиум) до 108 (завибрио холере).[12]

Диагностициране[редактиране | edit source]

Гастроентеритът се диагностицира в клинични условия, въз основа на признаците и симптомите на болния.[5] Обикновено не е необходимо да се установява точната причина, тъй като това не би променило начина на овладяване на заболяването.[6] Трябва обаче да се направи фекален тест на болните с кръв в изпражненията, на тези, които може да са били изложени на хранително отравяне, както и на тези, които наскоро са пътували до развиващи се страни.[16] Диагностични изследвания може да бъдат направени и с цел проучване.[5] Тъй като при приблизително 10% от бебетата и малките деца се получава хипогликемия, при тази популация се препоръчва измерване на серумната глюкоза.[11] Ако има опасения за тежко обезводняване, трябва да се направят изследвания също за електролити и бъбречна функция.[16]

Обезводняване[редактиране | edit source]

Важна част от диагностичната оценка е да се установи, дали даден пациент има обезводняване и обезводняването обикновено се определя като леко (3–5%), умерено (6–9%) и тежко (≥10%).[1] При децата най-точно определящите симптоми на умерено до тежко обезводняване са продължително капилярно пълнене, намалентургор на кожата и нарушено дишане.[11][26] Други находки, които могат да помогнат при диагностицирането (когато се използват в комбинация) са потъване на очните ябълки, понижена активност, липса на сълзене и пресъхване на устата.[1] Нормалният обем от уриниране и пероралният прием на течности са добри признаци.[11] Лабораторните изследвания нямат голяма клинична полза за установяване на степента на обезводняване.[1]

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Други възможни причини за признаците и симптомите, наподобяващи тези при гастроентерит, които трябва да се изключат, са апендицит, волвулус, възпалително чревно заболяване, инфекции на пикочните пътища и захарен диабет.[16] Трябва да се вземат под внимание също панкреасна недостатъчност, синдром на късото тънко черво, болест на Уипъл, целиачна болест и злоупотреба с лаксатив.[27] Диференциалната диагноза може да се затрудни, ако пациентът има симптом само повръщане или диария (а не и двете).[1]

Инцидентите на апендицит може да се проявяват с повръщане, коремна болка и малко количество диария в до 33% от случаите.[1] Това е в противовес на големите количества диария, които са типични за гастроентерита.[1] Инфекции на белите дробове или пикочните пътища при децата също могат да причинят повръщане или диария.[1] Класическите случаи на диабетна кетоацидоза (ДКА) се проявяват с коремна болка, гадене и повръщане, но без диария.[1] Едно проучване установи, че при 17% от децата с ДКА, състоянието е диагностицирано като гастроентерит.[1]

Профилактика[редактиране | edit source]

Процентни стойности на положителните резултати от изследвания за ротавирус по седмици на проучване, в САЩ за периода юли 2000 г. – юни 2009 г.

Жизнена среда[редактиране | edit source]

Запасите от лесно достъпна незамърсена вода и добрите санитарни практики са важни условия за намаляване на случаите на инфекция и клинично значим гастроентерит.[12] Вземането на лични предпазни мерки (като например миене на ръцете) доказано намалява процента на случаите на гастроентерит както в развиващите се, така и в развитите страни с до 30%.[11] Геловите препарати на алкохолна основа могат да бъдат полезни.[11] Кърменето и подобряването на хигиената като цяло са важни фактори, особено в районите с лоши хигиенни условия.[6]BКърмата способства за намаляване както на честотата на развиване на инфекции, така и тяхната продължителност.[1] Избягването на консумиране на замърсена храна и вода също са ефективни методи.[28]

Ваксиниране[редактиране | edit source]

Тъй като ваксината за ротавирус е както ефикасна, така и безопасна, през 2009 г. Световната здравна организация препоръча тя да се предлага за всички деца по целия свят.[29][14] В момента са одобрени за разпространение две търговски марки на ваксини за ротавирус, а още няколко са в процес на разработване.[29] В Африка и Азия тези ваксини са намалили тежките случаи на заболяването при бебетата,[29] а в страните, в които има установени национални програми за имунизация процентните стойности и тежестта на случаите на заболяването са намалели.[30][31] Тази ваксина може да предотврати заболяването и при неваксинираните деца, тъй като намалява броя на инфектираните, които могат да разпространяват заболяването.[32] От 200 г. насам прилагането на програма за ваксиниране за ротавирус в Съединените щати значително е понижило броя на случаите на диария с до 80 процента.[33][34][35] Първата доза от ваксината трябва да се дава на бебета на възраст между 6 и 15 седмици.[14] Пероралната ваксина за холера е показала 50–60% ефикасност за период от 2 години.[36]

Овладяване[редактиране | edit source]

Гастроентеритът обикновено протича като остро самоограничаващо се заболяване, което не налага употребата на лекарства.[10] Предпочитаното лечение при леките до умерени случаи на обезводняване е перорална рехидратираща терапия (ПРТ).[13] Метоклопрамид и/или ондансетрон обаче може да помогнат при някои деца,[37] абутилскополамин помага за коремна болка.[38]

Рехидратация[редактиране | edit source]

Основното лечение на гастроентерит както при децата, така и при възрастните е рехидратация. За предпочитане е да се прилага перорална рехидратираща терапия, въпреки че може да се наложи интравенозно подаване, ако е налице понижено ниво на съзнание или ако обезводняването е в тежка форма.[39][40] Продуктите за перорална заместваща терапия, съдържащи комплекс от въглехидрати (т.е. такива, които са приготвени от жито или ориз) може да са по-добри от тези, приготвени само от захари.[41] Напитки, особено с високо съдържание на прости захари, като например безалкохолни напитки и плодови сокове не се препоръчват при деца под 5-годишна възраст, тъй като може да увеличат диарията.[10] Ако няма на разположение по-специфични или ефикасни препарати за ПРТ или ако наличните препарати са с неприемлив вкус, може да се използва обикновена вода.[10] При малките деца може да се използва назогастрална тръба за подаване на течности, ако това се наложи.[16]

Хранителен режим[редактиране | edit source]

Препоръчва се храненето на кърмачетата да продължава по обичайния начин, а храненето с формула на децата, които са на изкуствено хранене да продължи веднага след рехидратация с ПРТ.[42] Обикновено не е необходимо да се дават формули без съдържание на лактоза или с понижено съдържание на лактоза.[42]Децата трябва да продължават обичайния си хранителен режим по време на епизодите на диария, като обаче трябва да се избягват храни с високо съдържание на прости захари.[42] Вече не се препоръчва диетата BRAT (банани, ориз, ябълково пюре, препечен хляб и чай), тъй като не съдържа достатъчно хранителни вещества и не е с по-голяма полза от нормалното хранене.[42] Някои пробиотици се оказват от полза при намаляването както на продължителността на разстройството, така и на честотата на изхожданията.[43] Те може също да са полезни и при предотвратяването и лечението на свързана с употреба на антибиотик диария.[44] Продуктите от ферментирало мляко (като например кисело мляко) са с подобни полезни функции.[45] Добавката от цинк е ефикасна за лечение и предотвратяване на заболяването сред децата в развиващите се страни.[46]

Антиеметици[редактиране | edit source]

Антиеметичните лекарства (лекарства за облекчаване на позивите за гадене и повръщане) могат да помогнат за повръщането при децата. Ондасетрон осигурява известно удобство, тъй като еднократното му прилагане се свързва с намалена необходимост от интравенозно прилагане на течности, по-малко случаи на хоспитализация и намаляване на повръщането.[47][48][49] Метоклопрамидът също може да помогне.[49] Възможно е обаче употребата на ондасетрон да е свързана с увеличен процент на случаите на връщане в болницата при децата.[50] Интравенозната форма на ондасетрон може да се прилага и перорално, но само по преценка и препоръка на медицински специалист.[51]Дименхидринатът намалява повръщането, но не дава значима клинична полза.[1]

Антибиотици[редактиране | edit source]

При гастроентерит обикновено не се използват антибиотици, въпреки че понякога се препоръчват, ако симптомите са особено тежки[52] или ако е изолиран или подозиран бактериален причинител.[53] Ако се налага да се приложат антибиотици, макролид (като азитромицин) се предпочита пред флуороквинолон, тъй като процентът на устойчивост към флуороквинолон е по-висок.[7] Псевдомембранният колит, който обикновено се причинява от употребата на антибиотик, се овладява чрез незабавно спиране на антибиотичното средство и лечение с метронидазол или ванкомицин.[54] Следните видове бактерии и протозоани се поддават на лечение шигела[55] салмонела тифи,[56] и гиардия.[23] При случаите с гиардия или ентамеба хистолитика се препоръчва лечение с тинидазол и то е по-добро от лечението с метронидазол.[57][23]Световната здравна организация (СЗО) препоръчва употреба на антибиотици при малки деца, които имат едновременно кървава диария и висока температура.[1]

Антидиарични средства[редактиране | edit source]

Антидиаричното лекарство (лекарство против диария) представлява теоретичен риск от възникване на усложнения и въпреки че клиничният опит показва, че това е малко вероятно,[27] тези лекарства не се препоръчват при хора с кървава диария или диария, която е усложнена с висока температура.[58] Лоперамид, опиоиден аналог се използва често за симптоматично лечение на диария.[59] Лоперамид обаче не се препоръчва при деца, тъй като може да премине през недоразвитата още кръвно-мозъчна преграда и да предизвика токсичност. Бисмут субсалицилат, неразтворим комплекс от тривалентен бисмут и салицилат, може да се използва при леките до умерени случаи,[27] но теоретично е възможен риск от салицилатна токсичност.[1]

Епидемиология[редактиране | edit source]

Очаквана продължителност на живота, адаптирана към състояние на недееспособност за диария на 100 000 души през 2004 г.
  no data   ≤less 500   500–1000   1000–1500   1500–2000   2000–2500   2500–3000
  3000–3500   3500–4000   4000–4500   4500–5000   5000–6000   ≥6000

Изчислено е, че годишно случаите на гастроентерит по света са три до пет милиарда,[60] като главно засегнати са децата и тези в развиващите се страни.[6] По данни от 2008 г. гастроентеритът води до около 1,3 милиона смъртните случая при децата под петгодишна възраст,[61] като повечето от случаите са в най-бедните в света държави.[12] Повече от 450 000 от тези смъртни случаи при деца под 5-годишна възраст се дължат на ротавирус.[62][63]Холерата е причина за около три до пет милиона от случаите на заболяване и води до смърт при приблизително 100 000 души годишно.[19] В развиващите се страни децата под двегодишна възраст често развиват годишно по шест или повече инфекции, които водят до клинично значим гастроентерит.[12] Той не е толкова чест при възрастните отчасти поради развиване на придобит имунитет.[5]

През 1980 г. гастроентеритът от какъвто и да е причинител е довел до 4,6 милиона от смъртните случаи при децата, като повечето от случаите са в развиващите се страни.[54] Процентните стойности на смъртността обаче значително са намалели (до приблизително 1,5 милиона смъртни случая годишно) до 2000 г., до голяма степен благодарение на въвеждането и широкото разпространение на пероралната рехидратираща терапия.[64] В САЩ инфекциите, причиняващи гастроентерит са втората най-често срещана инфекция, след обикновената настинка) и водят до между 200 и 375 милиона от случаите на остра диария[5][12] и до приблизително десет милиона смъртни случая годишно,[12] като 150 до 300 от тези смъртни случаи са при деца под петгодишна възраст.[1]

История[редактиране | edit source]

Терминът "гастроентерит" е употребен за първи път през 1825 г..[65] Преди това е бил наричан по-определено коремен тиф или "холера морбус", наред с други наименования, или не толкова определено "чревни спазми", "пресищане", "разстройство", "колики", "разстроени черва" или с различни други по-остарели имена за остра диария.[66]

Общество и култура[редактиране | edit source]

Гастроентеритът се свързва с множество разговорни наименования, сред които "отмъщението на Монтесума", "индийски корем", "ла туриста" и "притичване към двора".[12] Той играе роля и в много военни кампании и се смята, че е в основата на "no guts no glory" (ако не ти стиска, няма да се прославиш).[12]

Гастроентеритът е основната причина за годишно 3,7 милиона от посещенията в лекарския кабинет в САЩ[1] и 3 милиона от посещенията във Франция.[67] В Съединените щати като цяло се счита, че разходите от гастроентерит са 23  милиарда щатски долара годишно,[68] като е изчислено, че само тези от ротавирус възлизат на 1 милиард щатски долара годишно.[1]

Проучвания[редактиране | edit source]

Понастоящем се разработва голям брой ваксини против гастроентерит. Сред разработваните са например ваксини против шигела и ентеротоксигенна ешерихия коли (ETEC), два от водещите бактериални причинители на гастроентерит в света.[69][70]

При други животни[редактиране | edit source]

Гастроентеритът при котките и кучетата се причинява от много от същите агенти, както при хората. Най-често срещаните като причини организми са: кампилобактерия, клостридиум дифициле, клостридиум перфрингенс и салмонела.[71] Голям брой токсични растения също могат да предизвикат такива симптоми.[72] Някои от агентите са по-специфични за определени видове животни. Преносимият коронавирусен гастроентеритнапример води до повръщане, диария и обезводняване.[73] Смята се, че е предаден на прасета от диви птици и за момента не съществува специфично лечение за него.[74] Вирусът обаче не се предава на хора.[75]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Singh, Amandeep. Pediatric Emergency Medicine Practice Acute Gastroenteritis — An Update. // Emergency Medicine Practice 7 (7). July 2010.
  2. Tate JE, Burton AH, Boschi-Pinto C, Steele AD, Duque J, Parashar UD. 2008 estimate of worldwide rotavirus-associated mortality in children younger than 5 years before the introduction of universal rotavirus vaccination programmes: a systematic review and meta-analysis. // The Lancet Infectious Diseases 12 (2). February 2012. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70253-5. с. 136–41.
  3. Marshall JA, Bruggink LD. The dynamics of norovirus outbreak epidemics: recent insights. // International Journal of Environmental Research and Public Health 8 (4). April 2011. DOI:10.3390/ijerph8041141. с. 1141–9.
  4. Man SM. The clinical importance of emerging Campylobacter species. // Nature Reviews. Gastroenterology & Hepatology 8 (12). December 2011. DOI:10.1038/nrgastro.2011.191. с. 669–85.
  5. а б в г д е ж з и к л м н Eckardt AJ, Baumgart DC. Viral gastroenteritis in adults. // Recent Patents on Anti-infective Drug Discovery 6 (1). January 2011. с. 54–63.
  6. а б в г д е ж з и Webber, Roger. Communicable disease epidemiology and control : a global perspective. 3rd. Wallingford, Oxfordshire, Cabi, 2009. ISBN 978-1-84593-504-7. с. 79.
  7. а б в г д Galanis, E. Campylobacter and bacterial gastroenteritis.. // CMAJ : Canadian Medical Association 177 (6). 2007 Sep 11. DOI:10.1503/cmaj.070660. с. 570–1.
  8. а б Meloni, A и др. Epidemiology and prevention of rotavirus infection: an underestimated issue?. // The journal of maternal-fetal & neonatal medicine : the official journal of the European Association of Perinatal Medicine, the Federation of Asia and Oceania Perinatal Societies, the International Society of Perinatal Obstetricians 24 Suppl 2. 2011 Oct. DOI:.601920 10.3109/14767058.2011 .601920. с. 48–51.
  9. Toolkit. // DefeatDD. Посетен на 3 May 2012.
  10. а б в г Management of acute diarrhoea and vomiting due to gastoenteritis in children under 5. // National Institute of Clinical Excellence. April 2009.
  11. а б в г д е Tintinalli, Judith E.. Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)). New York, McGraw-Hill Companies, 2010. ISBN 0-07-148480-9. с. 830–839.
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Mandell 2010 Chp. 93
  13. а б в Elliott, EJ. Acute gastroenteritis in children.. // BMJ (Clinical research ed.) 334 (7583). 2007 Jan 6. DOI:10.1136/bmj.39036.406169.80. с. 35–40.
  14. а б в г Szajewska, H и др. Gastrointestinal infections in the pediatric population.. // Current opinion in gastroenterology 26 (1). 2010 Jan. DOI:10.1097/MOG.0b013e328333d799. с. 36–44.
  15. Dennehy PH. Viral gastroenteritis in children. // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1). January 2011. DOI:10.1097/INF.0b013e3182059102. с. 63–4.
  16. а б в г д е ж Webb, A и др. Acute gastroenteritis in children.. // Australian family physician 34 (4). 2005 Apr. с. 227–31.
  17. Desselberger U, Huppertz HI. Immune responses to rotavirus infection and vaccination and associated correlates of protection. // The Journal of Infectious Diseases 203 (2). January 2011. DOI:10.1093/infdis/jiq031. с. 188–95.
  18. Nyachuba, DG. Foodborne illness: is it on the rise?. // Nutrition Reviews 68 (5). 2010 May. DOI:10.1111/j.1753-4887.2010.00286.x. с. 257-69.
  19. а б Charles, RC и др. Cholera in the 21st century.. // Current opinion in infectious diseases 24 (5). 2011 Oct. DOI:10.1097/QCO.0b013e32834a88af. с. 472-7.
  20. Moudgal, V и др. Clostridium difficile colitis: a review.. // Hospital practice (1995) 40 (1). 2012 Feb. DOI:10.3810/hp.2012.02.954. с. 139-48.
  21. Lin, Z и др. Staphylococcal enterocolitis: forgotten but not gone?. // Digestive diseases and sciences 55 (5). 2010 May. с. 1200-7.
  22. а б Leonard, J и др. Systematic review of the risk of enteric infection in patients taking acid suppression.. // The American journal of gastroenterology 102 (9). 2007 Sep. DOI:10.1111/j.1572-0241.2007.01275.x. с. 2047–56; quiz 2057.
  23. а б в г Escobedo, AA и др. Giardiasis: the ever-present threat of a neglected disease.. // Infectious disorders drug targets 10 (5). 2010 Oct. с. 329–48.
  24. Grimwood, K и др. Acute and persistent diarrhea.. // Pediatric clinics of North America 56 (6). 2009 Dec. DOI:10.1016/j.pcl.2009.09.004. с. 1343–61.
  25. Lawrence, DT и др. Food poisoning.. // Emergency medicine clinics of North America 25 (2). 2007 May. DOI:10.1016/j.emc.2007.02.014. с. 357-73; abstract ix.
  26. Steiner, MJ и др. Is this child dehydrated?. // JAMA : the Journal of the American Medical Association 291 (22). 2004 Jun 9. DOI:10.1001/jama.291.22.2746. с. 2746–54.
  27. а б в The Oxford Textbook of Medicine. 4th. Oxford University Press, 2003. ISBN 0-19-262922-0.
  28. Viral Gastroenteritis. // Center for Disease Control and Prevention. February 2011. Посетен на 16 April 2012.
  29. а б в World Health Organization. Rotavirus vaccines: an update. // Weekly epidemiological record 51–52 (84). December 2009. с. 533–540.
  30. Giaquinto, C и др. Summary of effectiveness and impact of rotavirus vaccination with the oral pentavalent rotavirus vaccine: a systematic review of the experience in industrialized countries. // Human Vaccines 7. 2011 July. DOI:10.4161/hv.7.7.15511. с. 734–748.
  31. Jiang, V и др. Performance of rotavirus vaccines in developed and developing countries. // Human Vaccines 6 (7). July 2010. с. 532–542.
  32. Patel, MM и др. Real-world impact of rotavirus vaccination.. // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1 Suppl). 2011 Jan. DOI:10.1097/INF.0b013e3181fefa1f. с. S1-5.
  33. US Center for Disease Control and Prevention. Delayed onset and diminished magnitude of rotavirus activity—United States, November 2007 – May 2008. // Morbidity and Mortality Weekly Report 57 (25). 2008. с. 697–700.
  34. Reduction in rotavirus after vaccine introduction—United States, 2000–2009. // MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. 58 (41). October 2009. с. 1146–9.
  35. Tate, JE и др. Uptake, impact, and effectiveness of rotavirus vaccination in the United States: review of the first 3 years of postlicensure data.. // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1 Suppl). 2011 Jan. DOI:10.1097/INF.0b013e3181fefdc0. с. S56-60.
  36. Sinclair, D и др. Oral vaccines for preventing cholera.. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (3). 2011 Mar 16. DOI:10.1002/14651858.CD008603.pub2. с. CD008603.
  37. Alhashimi D, Al-Hashimi H, Fedorowicz Z. Antiemetics for reducing vomiting related to acute gastroenteritis in children and adolescents. // Cochrane Database Syst Rev (2). 2009. DOI:10.1002/14651858.CD005506.pub4. с. CD005506.
  38. Tytgat GN. Hyoscine butylbromide: a review of its use in the treatment of abdominal cramping and pain. // Drugs 67 (9). 2007. с. 1343–57.
  39. BestBets: Fluid Treatment of Gastroenteritis in Adults. //
  40. Canavan A, Arant BS. Diagnosis and management of dehydration in children. // Am Fam Physician 80 (7). October 2009. с. 692–6.
  41. Gregorio GV, Gonzales ML, Dans LF, Martinez EG. Polymer-based oral rehydration solution for treating acute watery diarrhoea. // Cochrane Database Syst Rev (2). 2009. DOI:10.1002/14651858.CD006519.pub2. с. CD006519.
  42. а б в г King CK, Glass R, Bresee JS, Duggan C. Managing acute gastroenteritis among children: oral rehydration, maintenance, and nutritional therapy. // MMWR Recomm Rep 52 (RR-16). November 2003. с. 1–16.
  43. Allen SJ, Martinez EG, Gregorio GV, Dans LF. Probiotics for treating acute infectious diarrhoea. // Cochrane Database Syst Rev 11 (11). 2010. DOI:10.1002/14651858.CD003048.pub3. с. CD003048.
  44. Hempel, S и др. Probiotics for the prevention and treatment of antibiotic-associated diarrhea: a systematic review and meta-analysis.. // JAMA : the journal of the American Medical Association 307 (18). 2012 May 9. с. 1959-69.
  45. Mackway-Jones, Kevin. Does yogurt decrease acute diarrhoeal symptoms in children with acute gastroenteritis?. // BestBets. June 2007.
  46. Telmesani, AM. Oral rehydration salts, zinc supplement and rota virus vaccine in the management of childhood acute diarrhea.. // Journal of family and community medicine 17 (2). 2010 May. DOI:10.4103/1319-1683.71988. с. 79–82.
  47. DeCamp LR, Byerley JS, Doshi N, Steiner MJ. Use of antiemetic agents in acute gastroenteritis: a systematic review and meta-analysis. // Arch Pediatr Adolesc Med 162 (9). September 2008. DOI:10.1001/archpedi.162.9.858. с. 858–65.
  48. Mehta S, Goldman RD. Ondansetron for acute gastroenteritis in children. // Can Fam Physician 52 (11). 2006. с. 1397–8.
  49. а б Fedorowicz, Z и др. Antiemetics for reducing vomiting related to acute gastroenteritis in children and adolescents.. // Cochrane database of systematic reviews (Online) 9 (9). 2011 Sep 7. DOI:10.1002/14651858.CD005506.pub5. с. CD005506.
  50. Sturm JJ, Hirsh DA, Schweickert A, Massey R, Simon HK. Ondansetron use in the pediatric emergency department and effects on hospitalization and return rates: are we masking alternative diagnoses?. // Ann Emerg Med 55 (5). May 2010. DOI:10.1016/j.annemergmed.2009.11.011. с. 415–22.
  51. Ondansetron. // Lexi-Comp. May 2011.
  52. Traa BS, Walker CL, Munos M, Black RE. Antibiotics for the treatment of dysentery in children. // Int J Epidemiol 39 (Suppl 1). April 2010. DOI:10.1093/ije/dyq024. с. i70–4.
  53. Grimwood K, Forbes DA. Acute and persistent diarrhea. // Pediatr. Clin. North Am. 56 (6). December 2009. DOI:10.1016/j.pcl.2009.09.004. с. 1343–61.
  54. а б Mandell's Principles and Practices of Infection Diseases. 6th. Churchill Livingstone, 2004. ISBN 0-443-06643-4.
  55. Christopher, PR и др. Antibiotic therapy for Shigella dysentery.. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (8). 2010 Aug 4. DOI:10.1002/14651858.CD006784.pub4. с. CD006784.
  56. Effa, EE и др. Fluoroquinolones for treating typhoid and paratyphoid fever (enteric fever).. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (10). 2011 Oct 5. DOI:10.1002/14651858.CD004530.pub4. с. CD004530.
  57. Gonzales, ML и др. Antiamoebic drugs for treating amoebic colitis.. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (2). 2009 Apr 15. DOI:10.1002/14651858.CD006085.pub2. с. CD006085.
  58. Harrison's Principles of Internal Medicine. 16th. McGraw-Hill. ISBN 0-07-140235-7.
  59. Sleisenger & Fordtran's Gastrointestinal and Liver Disease. 7th. Saunders, 2002. ISBN 0-7216-8973-6.
  60. Elliott, EJ. Acute gastroenteritis in children.. // BMJ (Clinical research ed.) 334 (7583). 2007 Jan 6. DOI:10.1136/bmj.39036.406169.80. с. 35–40.
  61. Black, RE и др. Global, regional, and national causes of child mortality in 2008: a systematic analysis.. // Lancet 375 (9730). 2010 Jun 5. DOI:10.1016/S0140-6736(10)60549-1. с. 1969–87.
  62. Tate, JE и др. 2008 estimate of worldwide rotavirus-associated mortality in children younger than 5 years before the introduction of universal rotavirus vaccination programmes: a systematic review and meta-analysis.. // The Lancet infectious diseases 12 (2). 2012 Feb. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70253-5. с. 136–41.
  63. World Health Organization. Global networks for surveillance of rotavirus gastroenteritis, 2001–2008. // Weekly Epidemiological Record 47 (83). November 2008. с. 421–428.
  64. Victora CG, Bryce J, Fontaine O, Monasch R. Reducing deaths from diarrhoea through oral rehydration therapy. // Bull. World Health Organ. 78 (10). 2000. с. 1246–55.
  65. Gastroenteritis. // Oxford English Dictionary 2011. Посетен на January 15, 2012.
  66. Rudy's List of Archaic Medical Terms
  67. Flahault, A и др. [Epidemiology of viral gastroenteritis in France and Europe].. // Bulletin de l'Academie nationale de medecine 194 (8). 2010 Nov. с. 1415–24; discussion 1424-5.
  68. Albert, edited by Neil S. Skolnik ; associate editor, Ross H.. Essential infectious disease topics for primary care. Totowa, NJ, Humana Press, 2008. ISBN 978-1-58829-520-0. с. 66.
  69. World Health Organization. Enterotoxigenic Escherichia coli (ETEC). // Diarrhoeal Diseases. Посетен на 3 May 2012.
  70. World Health Organization. Shigellosis. // Diarrhoeal Diseases. Посетен на 3 May 2012.
  71. Weese, JS. Bacterial enteritis in dogs and cats: diagnosis, therapy, and zoonotic potential.. // The Veterinary clinics of North America. Small animal practice 41 (2). 2011 Mar. DOI:10.1016/j.cvsm.2010.12.005. с. 287-309.
  72. Rousseaux, Wanda Haschek, Matthew Wallig, Colin. Fundamentals of toxicologic pathology. 2nd ed.. London, Academic, 2009. ISBN 9780123704696. с. 182.
  73. MacLachlan, edited by N. James и др. Fenner's veterinary virology. 4th ed.. Amsterdam, Elsevier Academic Press, 2009. ISBN 9780123751584. с. 399.
  74. al.], edited by James G. Fox ... [et. Laboratory animal medicine. 2nd ed.. Amsterdam, Academic Press, 2002. ISBN 9780122639517. с. 649.
  75. al.], edited by Jeffrey J. Zimmerman ... [et. Diseases of swine. 10th ed.. Chichester, West Sussex, Wiley-Blackwell. ISBN 9780813822679. с. 504.
Notes
  • Dolin, [edited by] Gerald L. Mandell, John E. Bennett, Raphael. Mandell, Douglas, and Bennett's principles and practice of infectious diseases. 7th ed.. Philadelphia, PA, Churchill Livingstone/Elsevier, 2010. ISBN 0-443-06839-9.


Лечение на гастроентерит