Гвемар II (Салерно)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гвемар II (Guaimar II, Waimar, Gaimar, Guaimario, Gybbosus; ? - 4 юни 946) е лангобардски принц на Салерно от 900/901 до 946 г., син на принц Гвемар I от Салерно и Итта.

От 893 г. помага на баща си да построи нов княжески дворец и църква в Салерно, започва да сече монети. Присъединява се към Християнската лига, организирана от папа Йоан X и воюва против сарацините в битката при р. Гариляно през 915 г.

От първия си брак има дъщеря Ротилда, която омъжва за Атенулф III, принц на Капуa и Беневенто, най-големият син на принц Ландулф I от Херцогство Беневенто.

Гвемар II се жени втори път за Гаителгрима от Капуа, дъщеря на Атенулф I, принц на Капуа и Беневенто. От нея има син, Гизулф I (май 930 - ноември/декемви 977), който го наследява на трона („Langobardorum gentis princes“ 952–977).

Източници[редактиране | edit source]