Гвианско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Гвианската планинска земя (оградения район)
Връх Рораима - най-високият връх в Гвианската планинска земя

Гвианската планинска земя е планинско-платовидна система, разположена в североизточните части на Южна Америка. Разположена е близо до екватора, между водосборните басейни на Амазонка и Ориноко, като последната извира именно от тук. Простира се на териториите на 5 южноамерикански страни - Бразилия, Венецуела, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана.

Геология[редактиране | edit source]

Склон на планината Рорайма (2810 метра).

Типични за Гвианската планинска земя са т.нар. тепуи - масивни плата от пясъчник, които се извисяват като същински гигантски непревземаеми цитадели сред тропическата джунгла. Тези планински образувания тук са повече от 100 на брой и се издигат на височина над 2500 метра. Най-високата е Пику да Неблина (2994 метра), намираща се на територията на Бразилия, точно на границата с Венецуела.

Счита се, че това е може би най-старата суша на планетата, тъй като образуването и започнало преди близо 2 милиарда год., когато Южна Америка и Африка били свързани като част от континента Гондвана. Когато преди около 100 милиона години обаче 2-та континента се разделили и климатът на района станал значително по-влажен, планинската система била подложена на силна ерозия. Отломките от ерозиралите планини се наслоили и образували огромен блок от пъсъчник, който се издигнал от движението на земните пластове и се напукал. Уязвимите му места се разрушили вследствие на ерозията, изветрянето и обилните дъждове.

Така от него са останали само извисяващите се плосковърхи планини, изолирани като своеобразни "острови" сред околните равнини и високи плата, заети от дъждовни и непроходими екваториални гори.

Анхел - най-високият водопад на света.
Водопадът Кайетур в Гвиана

Климат и водни ресурси[редактиране | edit source]

Тъй като е разположена почти до екватора, Гвианската планинска земя има екваториален и субекваториален климат с два дъждовни сезона в годината. Валежите са изключително обилни през цялата година, като по време на дъждовните сезони количеството им е значително по-голямо. На северозапад, в близост до Ориноко има само един дъждовен период, но с по-голяма продължителност, отколкото в Лянос (низината на Ориноко) и с повече валежи.

Поради изобилните валежи реките тук са пълноводни и заради особеностите на релефа често образуват огромни и грандиозни водопади. Най-мощен е водопадът Кайетур в Гвиана, който е сред най-големите в света. Тук се намира и най-високият водопад в света Анхел, чиито води се спускат от 1041 метра от връх Ауянтепуи на територията на Венецуела. Поради изобилните водни ресурси районът е подходящ за създаването на мощни ВЕЦ, които биха били от полза за населението на в региона, но биха навредили на екологичното равновесие и на горите като цяло.

Синьо-жълт ара- типичен обитател на екваториалните гори на Гвианската планинска земя

Уникална флора и фауна[редактиране | edit source]

Heliamphora chimantensis - насекомоядно растение от южна Венецуела, срещащо се само в Гвианската планинска земя.

Гвианската планинска земя се посочва като едно от местата с най-голямо биоразнообразие на планетата. Тъй като районът е много слабо изследван заради това, че е много трудно достъпен, вероятно много от растенията и животните, които се срещат тук са все още непознати на науката. Затова се смята, че това е регионът с най-голямо биоразнообразие в света.

Тук се срещат много растителни и животински видове, характерни за Амазонската низина, но голяма част от местните видове са ендемити, т.е. срещат се само тук. Типични ендемити са множество видове орхидеи, хищните растения от вида Heliamphora, родствени на сарацениите и на непентесите от Азия. Те се хранят освен с насекоми и с дребни птици, попаднали в каничките им, където се разграждат от ензимите на растението. Огромен брой ендемити има и сред насекомите, земноводните, влечугите, бозайниците и птиците. Сред най-невероятните създания, ендемити за региона, освен хищните растения са и малка крастава жаба, дълга 25 мм. и гъби, които убиват насекоми и растения, като им впръскват отрова.

Гвианските планини могат да се определят като същински рай за орхидеите, тъй като тук се срещат повече от 10 000 вида, своеобразен рекорд в световен мащаб. От едрите животни тук се срещат тапири, пуми, ягуари, анаконди, боа, огромни крокодили, някои от които дълги над 7 метра, множество маймуни, а също и папагали, тукани, ленивци и др.

Един "изгубен свят"[редактиране | edit source]

Гвианската планинска земя е един от най-слабо изследваните райони на планетата. На много места тук все още не е стъпвал човешки крак. Когато европейците достигат Южна Америка, те не навлизат в територия до края на 19 век. Опасната природа на Гвиана е държала на страна колонизаторите, които не се осмелявали да навлязат тук. Единствената по-ранна експедиция е тази на английският изследовател Уолтър Райли през 1595 г., но той проучва само района близо до река Ориноко и не навлиза във вътрешността.

Едва през 1884 г. английският ботаник Едуард Търн провежда експедиция, която достига връх Рорайма и донася оттам непознати растения, земноводни и насекоми. Този непознат свят е вдъхновил големият английски писател Артър Конан Дойл да напише своя роман "Изгубеният свят", в който се разказва как една експедиция в Гвианската планинска земя открива там праисторически животни, сред които динозаври и питекантропи.