Геати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Швеция в 12 век преди анексирането на Финландия през 13 век.   Геати (Geats)   Свеи (svear, sviar - шведи)   Готландци (Gotlander, Gutes)

Геатите в Швеция (geɪəts староанглийски geatas, ˈjæɑ̯tɑs старонорвежки gautar ɡɑu̯tɑr, шведски götar, jøːtar, понякога Goths[1]) са северогерманска нaродност, обитаваща днес областта Готланд (земя на готите) в югоизточна Швеция.

Названието им е съхранено в името на шведските провинции Западна и Източна геатска земя (Västergötland), (Östergötland) и много други топоними. "Шведската хроника" от 15 век ги нарича "Гети" (Getae-gethe). Историците Карл Лунд (Carolus Lundius) и Асен Чилингиров ги свързват с тракийските Гети, което, обаче, не е прието в науката за безспорно установено.

История[редактиране | edit source]

Първото им известно споменаване е във 2 век от Птолемей който ги нарича Goutai.[2] В 6 век Йорданес ги нарича Гаути-готи (Gautigoths) и Остготите (Ostrogoths) от Скандза, Прокопий Кесарийски - Goutai, в норвежките саги са Gautar, Беоулф и древноанглийския епос от 9 век Видсид също ги нарича Геати (Gēatas).[3] Сведения за тях дава и Повесть временных лет, писана около 850 г. "Шведската хроника" (Vetus chronicon sveciæ prosaicum или Prosaiska krönikan) на шведския народ "Гети" (Getae-gethe, Goths-gotha, Geats-götha и Swedes-swenske), създадена в средата на 15 век като сборник от по-стари летописи, сочи крал Ингви (Yngvi) сина на Филимер за пръв шведски крал.

Според споменатия роден в Тракия най-известен готски историк Йорданес († 552) прародителите на готите, произлизат от Скандинавския полуостров, остров "Скандза". Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава, (наречена от римляните Дакия 11 века по-късно) и части от Мизия и Мала Азия. В своя основен труд "За произхода и деянията на гетите" [4] 22 Йорданес разказва един мит за гетите, които поели преди Троянската война с 3 кораба (около 150-200 души) на югоизток 22 , за да ... достигнат около 230 г. южноруските степи като голям народ - готи. Повечето историци днес смятат, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният остров Скандза, всъщност днешния Йоталанд и Готланд. След това тези германски готи достигнали чак до полуостров Крим, където чак до 17-18 в. кримски готи говорели долнонемски. По-конкретно сведения за немския език на кримските готи се съдържат в писмо на фламандския мисионер Гийом де Рубрук от 1253 г. [5] , според когото „между Херсон и Солдая съществуват четиридесет замъка; почти всеки от тях имаше особен език; сред тях имаше много готи, чиито език е немски“ („Et sunt quadraginta castella inter Kersouam et Soldaiam, quorum quodlibet fere habet proprium idioma: inter quos erant multi Goti, quorum idioma est Teutonicum“), както и на сведението на дипломата от 16 век Бусбек, който срещнал в Константинопол двама кримски готи и записал кратък речник на езика им, който е сходен на съвременния му немски. Според други германски историци, основаващи се пак на предания, готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел (Висла), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към Дунава и Черно море, като изминавали по 50-60 км на поколение до към 238 г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. Днепървестготи (тервинги) и остготи (гревтунги).

Готската библия и азбука и Швеция[редактиране | edit source]

Интересен факт е, че най-старият запазен препис на създадения в Никополис ад Иструм в днешна България готски "Codex Argenteus" (Сребърната библия) в VI век от Вулфила първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел тази Библия от гръцки на готски език, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия се съхранява в Швеция в Университетската библиотека в Упсала.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Encarta исотрия на Швеция, translations from Old Norse, Anglo-Saxon и Latin, Повесть временных лет и съвременните изследвания на германски племена
  2. Merrills 2005, с. 150.
  3. Michael Alexander's 1995 (Penguin Classics) edition of Beowulf mentions a variant: Gēotas
  4. "De origine actibitusque Getarum", Jordanis
  5. Гийом де Рубрук
Цитирани източници
  • ((en)) Merrills, A. H.. History and Geography in Late Antiquity. Cambridge University Press, 2005. ISBN 9780521846011.