Геена
Геена (на иврит: גהנום, גהנם, на гръцки: γέεννα) или още срещана в Библията като Геената е култова долина югозападно от Йерусалим и символ на Страшния съд в юдаизма. Гръцкият лексикон определя «геенната» като: «Място за бъдещи наказания, срещана още и като геена огнена. Първоначално това място се е наричало долина на Еном и се е намирало южно от Йерусалим, където са се събирали отпадъците и са се изхвърляли останките от труповете на мъртвите животни. В този смисъл то е подходящ символ за злите хора и тяхното бъдещо наказание.» [1]
Съдържание |
Етимология [редактиране]
«Геенна» произхожда от гръцкото γεεννα и се среща в Новия Завет, където се явява фонетическа транскрипция от арамейското Gēhannā (ܓܗܢܐ), еквивалентно на еврейското Ge Hinnom, буквално значещо «Долина на Еном». Във Вехтия Завет е Gai Ben-Hinnom, буквално «Долина на синовете на Енома» или още и «Долина на Еномовия/те син/ове», а в Талмуда е Gehinnam (גהנם) или Gehinnom (גהנום). В Корана е جهنم (Gehennem, Jahannam).
Долината на Еном [редактиране]
Долината на Еном или Еномовата долина (Нав 15:8; Нав 18:16) или долината на синовете на Еном (4Цар 23:10; 2Пар 28:3; Иер 7:32) (на иврит: גיא בן הִנֹּם) е една от двете долини (втора Кедронска долина) разположена в близост до древния Йерусалим. Арабското ѝ наименование е Вади-ер-Рабаби.[2][3][4].
Във Вехтия Завет [редактиране]
Според Стария завет именно тук се е намирал Тофетът - мястото на Ада, където идолопоклонниците на терафимите са изгаряли деца, принасяйки ги в жертва на ненаситния Молох. Иер 7:31 В Библията се казва, че след Божият съд над Йерусалим, това място трябва да се нарича «долината на убитите» заради липсата на пространство за погребение на мъртвите (Иер 19:6б11).
Еврейският учен Давид Кимхи (David Kimḥi) в коментара си към Танаха (Пс 27:13) превежда следните исторически сведения за името «гехинном»: «Това е място намиращо се в землището приспадащо към Йерусалим и е отвратително. Там се изхвърлят мърсотиите и труповете. Също така там не престава до гори огън, в който се изгарят мърсотиите и костите от труповете. Ето защо съдът над нечестивците символически е наименован гехинном».
В юдаизма [редактиране]
В Мишната се разправя за велик страх на равините пред Денят на съда.[5][6] «Пред нас са два пътя: единият в Едем, а другия в геена огнена, и аз незная в какъв път ще ме поведат. Как да не плача?»[7][8][9][10].
Средновековно еврейско предание разказва, че в края на Шабата гасне огъня на геената, в който грешниците изкупуват своите грехове, а техните души по време на Шабата получават свобода. На края на Шабата тези погубени души отново се връщат в геената.[11]
В Новия Завет [редактиране]
В Новия завет думата «геена» се среща 9 пъти: в Евангелието от Матея (Мат 5:22; Мат 5:29-30; Мат 10:28; Мат 18:8-9; Мат 23:15; Мат 23:33), Евангелието от Марко (Марк 9:43; Марк 9:45-47), Евангелието от Лука (Лука 12:5) и в Посланието на Яков (Иак 3:6).
От тези 9 срещания, 6 са в контекста на Страшния съд:[12]
Иисус и неговите ученици използват думата «геена» като символ на вечно унищожение, изкоренена от Божия свят, или като «втора смърт», т.е. вечно наказание. Исус порицава фарисеите по следния начин:
| „ | защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? |
“ |
(Мат. 23:12-17)
В християнството [редактиране]
Александър Мен пише, че «ГЕЕНА (евр. Геном) е долина югозападно от Йерусалим. В епохата на царете, там са се извършвали ритуални убийства в чест на езическите богове (човешки жертвоприношения). Впоследствие Генома е бил превърнат в сметище, където постоянно е горял огън. От II век пр.н.е. Геената се превръща в символ на възмездие за греховете след смъртта».[13]
Ето и частта от проповедта на планината, засягаща геената:
| „ | Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. | “ |
(Мат. 5:13)
Източници [редактиране]
- ↑ Thayer, H. Greek Lexicon GEHENNA
- ↑ Bailey, L. R. Gehenna: The Topography of Hell. Biblical Archaeologist 49, no. 3 9.1986 p187-191
- ↑ Dalman, Gustaf. Jerusalem und sein Gelände. Schriften des Deutschen Palästina-Institutes, 4. Gütersloh 1930 ISBN 3-487-04403-X
- ↑ Smith, G. A. Jerusalem: The Topography, Economics and History from the Earliest Times to A.D. 70. London 1907.
- ↑ «He who speaks much with a woman draws down misfortune on himself, neglects the words of the Law, and finally earns Gehenna.» (Mishnah Aboth 1,5)
- ↑ Мишна m.Qidd. 4.14; m.Abot 1.5; 5.19, 20
- ↑ Менора — Симеон ХАЙКОРН
- ↑ Tosefta (t. Ber. 6.15)
- ↑ Талмуд b. Ros Has 16b7a; b. Ber. 28b t. Sanh. 13.3
- ↑ Мидраш M.Tehillim 31.3
- ↑ Shachar 1975, с.4
- ↑ Milikowsky, C. 1988. Which Gehenna? Retribution and Eschatology in the Synoptic Gospels and in Early Jewish Texts. NTS 34 Кембридж. 238—249
- ↑ Мень, А. В. Сын Человеческий Брюссель, 1969.
- Словари и энциклопедии на Академике — Долина сыновей Еннома
- Статията «Gehenna» в Електронната еврейска енциклопедия.
