Геена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж също Ад и Тофет.

Геена (на иврит: גהנום, גהנם, на гръцки: γέεννα) или още срещана в Библията като Геената е култова долина югозападно от Йерусалим и символ на Страшния съд в юдаизма. Гръцкият лексикон определя «геенната» като: «Място за бъдещи наказания, срещана още и като геена огнена. Първоначално това място се е наричало долина на Еном и се е намирало южно от Йерусалим, където са се събирали отпадъците и са се изхвърляли останките от труповете на мъртвите животни.[източник? (Поискан преди 21 дни)] В този смисъл то е подходящ символ за злите хора и тяхното бъдещо наказание.» [1]

Етимология[редактиране | edit source]

«Геенна» произхожда от гръцкото γεεννα и се среща в Новия Завет, където се явява фонетическа транскрипция от арамейското Gēhannā (ܓܗܢܐ), еквивалентно на еврейското Ge Hinnom, буквално значещо «Долина на Еном». Във Вехтия Завет е Gai Ben-Hinnom, буквално «Долина на синовете на Енома» или още и «Долина на Еномовия/те син/ове», а в Талмуда е Gehinnam (גהנם) или Gehinnom (גהנום). В Корана е جهنم (Gehennem, Jahannam).[източник? (Поискан преди 21 дни)]

Долината на Еном[редактиране | edit source]

Долината на Еном или Еномовата долина (; ) или долината на синовете на Еном (; ; ) (на иврит: גיא בן הִנֹּם) е една от двете долини (втора Кедронска долина) разположена в близост до древния Йерусалим. Арабското ѝ наименование е Вади-ер-Рабаби.[2][3][4].

Във Вехтия Завет[редактиране | edit source]

Според Стария завет именно тук се е намирал Тофетът - мястото на Ада, където идолопоклонниците на терафимите са изгаряли деца, принасяйки ги в жертва на ненаситния Молох. В Библията се казва, че след Божият съд над Йерусалим, това място трябва да се нарича «долината на убитите» заради липсата на пространство за погребение на мъртвите ().

Еврейският учен Давид Кимхи (David Kimḥi) в коментара си към Танаха () превежда следните исторически сведения за името «гехинном»: «Това е място намиращо се в землището приспадащо към Йерусалим и е отвратително. Там се изхвърлят мърсотиите и труповете. Също така там не престава до гори огън, в който се изгарят мърсотиите и костите от труповете. Ето защо съдът над нечестивците символически е наименован гехинном».[източник? (Поискан преди 21 дни)]

В юдаизма[редактиране | edit source]

В Мишната се разправя за велик страх на равините пред Денят на съда.[5][6] «Пред нас са два пътя: единият в Едем, а другия в геена огнена, и аз незная в какъв път ще ме поведат. Как да не плача?»[7][8][9][10].

Средновековно еврейско предание разказва, че в края на Шабата гасне огъня на геената, в който грешниците изкупуват своите грехове, а техните души по време на Шабата получават свобода. На края на Шабата тези погубени души отново се връщат в геената.[11]

В Новия Завет[редактиране | edit source]

В Новия завет думата «геена» се среща 9 пъти: в Евангелието от Матея (; ; ; ; ; ), Евангелието от Марко (; ), Евангелието от Лука () и в Посланието на Яков ().

От тези 9 срещания, 6 са в контекста на Страшния съд:[12]

Иисус и неговите ученици използват думата «геена» като символ на вечно унищожение, изкоренена от Божия свят, или като «втора смърт», т.е. вечно наказание. Исус порицава фарисеите по следния начин:

защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?

(Мат. 23:12-17)

В християнството[редактиране | edit source]

Александър Мен пише, че «ГЕЕНА (евр. Геном) е долина югозападно от Йерусалим. В епохата на царете, там са се извършвали ритуални убийства в чест на езическите богове (човешки жертвоприношения). Впоследствие Генома е бил превърнат в сметище, където постоянно е горял огън. От II век пр.н.е. Геената се превръща в символ на възмездие за греховете след смъртта».[13]

Ето и частта от проповедта на планината, засягаща геената:

Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

(Мат. 5:13)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Thayer, H. Greek Lexicon GEHENNA
  2. Bailey, L. R. Gehenna: The Topography of Hell. Biblical Archaeologist 49, no. 3 9.1986 p187-191
  3. Dalman, Gustaf. Jerusalem und sein Gelände. Schriften des Deutschen Palästina-Institutes, 4. Gütersloh 1930 ISBN 3-487-04403-X
  4. Smith, G. A. Jerusalem: The Topography, Economics and History from the Earliest Times to A.D. 70. London 1907.
  5. «He who speaks much with a woman draws down misfortune on himself, neglects the words of the Law, and finally earns Gehenna.» (Mishnah Aboth 1,5)
  6. Мишна m.Qidd. 4.14; m.Abot 1.5; 5.19, 20
  7. Менора — Симеон ХАЙКОРН
  8. Tosefta (t. Ber. 6.15)
  9. Талмуд b. Ros Has 16b7a; b. Ber. 28b t. Sanh. 13.3
  10. Мидраш M.Tehillim 31.3
  11. Shachar 1975, с.4
  12. Milikowsky, C. 1988. Which Gehenna? Retribution and Eschatology in the Synoptic Gospels and in Early Jewish Texts. NTS 34 Кембридж. 238—249
  13. Мень, А. В. Сын Человеческий Брюссель, 1969.

Външни препратки[редактиране | edit source]