Гелимер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крал Гелимер на монета от 50 денарии

Гелимер (Gelimer, Geilamir; 480-553) е шестият крал на вандалите във Вандалското кралство в Северна Африка от 530 до 534 г. по времето на Вандалската война с Източната Римска империя с император Юстиниан I. Неговата пълна титла е: Geilamir rex Vandalorum et Alanorum.

Той е син на Гиларис, внук на Гензон и правнук на Гейзерик. Той се възкачва на трона през август 530 г. чрез свалянето на братовчед му крал Хилдерик. Гелимер е арианин. Юстиниан I не признава Гелимер и през 533 г. започва война против него.

След пристигането на Флавий Велизарий в Африка, Гелимер поръчва на брат си Амат убийството на Хунерик и племенника му Оамер в Картаген, за да не бъдат сложени от византийците отново на трона.

На 13 септември 533 г. Гелимер с брат му Амат губи Битка при Ад Децимум близо до Картаген с източноримляните с генерал Велизарий. На 15 декември 533 г. заедно с неговия брат принц Цацон той губи битката при Трикамарум с римляните, командвани от генерал Велизарий. Това води до унищожаването на Вандалското кралство и до присъединяването на Северна Африка отново в Империум Романум.

Гелимер се оттегля в крепостта в Атласките планини и е обсаден от римляните. През началото на 534 г. Гелимер се предава и е воден в триумфално шествие през Константинопол, където трябвало да се хвърли в прахта пред импертора. Той получава чифлик в Мала Азия, където доста богат и с императорски титли умира след няколко години. Особената почетна и дворцова титла patricius обаче не му е дадена, понеже той не се съгласил да се откаже от арианската вяра.

Източници[редактиране | edit source]

  • Прокопий, Vandalenkrieg, 1,24,3; 2,9.
  • Helmut Castritius, Die Vandalen. Etappen einer Spurensuche. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2007, S. 159ff.
  • Andy Merrills, Richard Miles, The Vandals. Blackwell, Oxford-Malden/MA 2010, S. 228ff.

Външни препратки[редактиране | edit source]