Генерален секретар на НАТО
Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той е отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник-главен секретар, който го замества при негово отсъствие.
Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите-членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар досега винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията[1].
Към 2010 година генерален секретар на НАТО е Андерс Фог Расмусен[2], бивш министър-председател на Дания.
Бележки [редактиране]
- ↑ Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[3]
- ↑ а б Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[4]
- ↑ а б Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[5]
- ↑ Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[6] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[7] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема постта в промеждутъка.[8]
- ↑ Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[9] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[8][10]
- ↑ Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-тата годишна среща в Страсбург[11] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.
Източници [редактиране]
- ↑ Семов, Ат. - "Какво трябва да знаем за ЕС", Институт по европейско право, с. 28
- ↑ Fogh bliver ny Nato-chef. // Politiken, 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.
- ↑ ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker. // Вашингтън поуст. April 3, 1964.
- ↑ ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief. // Индепендънт. 15 August 1994. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down. // The New York Times. 21 October 1995. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years. // The New York Times. January 23, 2003. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) Jaap de Hoop Scheffer. // Newsmakers. Thomson Gale, January 1, 2005.
- ↑ а б ((en)) NATO Chief Steps Down. // The New York Times. December 18, 2003. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General. // The New York Times. 23 September 2003. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) New NATO Chief Takes Over. // The New York Times. January 6, 2004. Посетен на 2009-03-29.
- ↑ ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general. // The Associated Press. 4 April 2009. Посетен на 2009-04-04.
