Генерален секретар на НАТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол-Анри Спаак, вторият главен секретар
Манфред Вьорнер, седмият главен секретар

Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той е отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник-главен секретар, който го замества при негово отсъствие.

Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите-членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар досега винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията[1].

Към 2010 година генерален секретар на НАТО е Андерс Фог Расмусен[2], бивш министър-председател на Дания.

# Главен секретар Националност Начало на мандат Край на мандат На пост
1 барон Хастингс Лайънел Исмей Flag of the United Kingdom.svg 01952-04-04 4 април 1952 01957-05-16 16 май 1957 j5 години
2 Пол-Анри Спаак Flag of Belgium.svg 01957-05-16 16 май 1957 01961-04-21 21 април 1961 g4 години
3 Дирк Стикер Flag of the Netherlands.svg 01961-04-21 21 април 1961 01964-08-01 1 август 1964 e3 години [Б 1]
4 Манлио Брозио Flag of Italy.svg 01964-08-01 1 август 1964 01971-10-01 1 октомври 1971 m7 години
5 Йозеф Лунс Flag of the Netherlands.svg 01971-10-01 1 октомври 1971 01984-06-25 25 юни 1984 n13 години
6 лорд Питър Карингтън Flag of the United Kingdom.svg 01984-06-25 25 юни 1984 01988-07-01 1 юли 1988 ga4 години
7 Манфред Вьорнер Flag of Germany.svg 01988-07-01 1 юли 1988 01994-08-13 13 август 1994 l6 години [Б 2]
Серджио Баланцино (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 01994-08-13 13 август 1994 01994-10-17 17 октомври 1994 c2 месеца [Б 2]
8 Вили Клаас Flag of Belgium.svg 01994-10-17 17 октомври 1994 01995-10-20 20 октомври 1995 d1 година [Б 3]
Серджио Баланцино (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 01995-10-20 20 октомври 1995 01995-12-05 5 декември 1995 b6 седмици [Б 3]
9 Хавиер Солана Flag of Spain.svg 01995-12-05 5 декември 1995 01999-10-06 6 октомври 1999 f4 години
10 барон Джордж Робъртсън Flag of the United Kingdom.svg 01999-10-14 14 октомври 1999 02003-12-17 17 декември 2003 i4 години
Алесандро Минуто–Ризо (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 02003-12-17 17 декември 2003 02004-01-01 1 януари 2004 a3 седмици[Б 4]
11 Яп де Хоп Схефер Flag of the Netherlands.svg 02004-01-01 1 януари 2004[Б 5] 02009-08-01 1 август 2009 k5 години
12 Андерс Фог Расмусен Flag of Denmark.svg 02009-08-01 1 август 2009[Б 6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[3]
  2. а б Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[4]
  3. а б Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[5]
  4. Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[6] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[7] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема постта в промеждутъка.[8]
  5. Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[9] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[8][10]
  6. Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-тата годишна среща в Страсбург[11] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Семов, Ат. - "Какво трябва да знаем за ЕС", Институт по европейско право, с. 28
  2. Fogh bliver ny Nato-chef. // Politiken, 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.
  3. ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker. // Вашингтън поуст. April 3, 1964.
  4. ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief. // Индепендънт. 15 August 1994. Посетен на 2009-03-29.
  5. ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down. // The New York Times. 21 October 1995. Посетен на 2009-03-29.
  6. ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years. // The New York Times. January 23, 2003. Посетен на 2009-03-29.
  7. ((en)) Jaap de Hoop Scheffer. // Newsmakers. Thomson Gale, January 1, 2005.
  8. а б ((en)) NATO Chief Steps Down. // The New York Times. December 18, 2003. Посетен на 2009-03-29.
  9. ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General. // The New York Times. 23 September 2003. Посетен на 2009-03-29.
  10. ((en)) New NATO Chief Takes Over. // The New York Times. January 6, 2004. Посетен на 2009-03-29.
  11. ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general. // The Associated Press. 4 April 2009. Посетен на 2009-04-04.