Генерал Тодоров (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генерал Тодоров
General view of General Todorov.jpg
Общ изглед от село Генерал Тодоров
България
Red pog.png
Генерал Тодоров
Област Благоевград
Red pog.png
Генерал Тодоров
Общи данни
Население 643 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 9,134 km²
Надм. височина 101м m
Пощ. код 2873
Тел. код 074207
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 58390
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Генерал Тодоров
Добри Мавриков
(ГЕРБ)

Генера̀л То̀доров (до 1984 г. - Припѐчене наричано и Припечено[1]) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Струма в района на Генерал Тодоров

Село Генерал Тодоров се намира в Петричко-Санданска котловина. Западно на 500 метра от него тече река Струма, а на около един километър в същата посока се намира местността Кожух. Село Генерал Тодоров е важна железопътна гара по линията Кулата - София.

История[редактиране | edit source]

В землището на селото се намира средновековната скална църква „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски.[2]

През 1519 година Припечене е оризарско село, султански хас в Кюстендилски санджак с приход от 10 400 акчета. Населявано е от 6 мюсюлмански и 39 християнски домакинства.[3]

През 19 век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Препечина (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.[4]

Георги Стрезов към 1891 пише за селото:

Препечен, село край левия бряг на Струма между Ливуново и Марикостово, последно село от Мелничката каза. 45 къщи българе и 10 турци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 198 души, от които 114 българи християни и 80 турци. [6].

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Припечене (Pripetchen) се състои от 48 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.[9]

На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на генерала от пехотата Георги Тодоров. На следващата година то има 837 жители.[10]

Икономика[редактиране | edit source]

В началото на декември 2010 година е открит Соларен парк "Припечене" с мощност 0,8 мегавата и площ 18,6 декара.[11]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В землището на Генерал Тодоров в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква "Свети Пантелеймон". Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празникът на селото е на 18 януари, а съборът - в края на месец юли.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Генерал Тодоров
  • България Атанас Танчев, основател и треньор на ФК "Локомотив", бивш републикански шампион по борба.
  • България Георги Костов - Кехаята, мелнишки войвода от ВМОРО[12]
  • България Иван Вангелов Попов, балкански шампион по табла.
Починали в Генерал Тодоров

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)
  2. Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.
  3. Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 71.
  11. Соларният парк "Припечене" открит, Economy News.bg, 03.12.2010
  12. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.