Генерал Тодоров (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генерал Тодоров
General view of General Todorov.jpg
България
Red pog.png
Генерал Тодоров
Област Благоевград
Red pog.png
Генерал Тодоров
Общи данни
Население 645 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 9,134 km²
Надм. височина 101м m
Пощ. код 2873
Тел. код 074207
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 58390
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Генерал Тодоров
Добри Мавриков
(ГЕРБ)

Генера̀л То̀доров (до 1984 г. - Припѐчене наричано и Припечено[1]) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Струма в района на Генерал Тодоров

Село Генерал Тодоров се намира в Петричко-Санданска котловина. Западно на 500 метра от него тече река Струма, а на около един километър в същата посока се намира местността Кожух. Село Генерал Тодоров е важна железопътна гара по линията Кулата - София.

История[редактиране | edit source]

В землището на селото се намира средновековната скална църква „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски.[2]

През 1519 година Припечене е оризарско село, султански хас в Кюстендилски санджак с приход от 10 400 акчета. Населявано е от 6 мюсюлмански и 39 християнски домакинства.[3]

През 19 век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Препечина (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.[4]

Георги Стрезов към 1891 пише за селото:

Препечен, село край левия бряг на Струма между Ливуново и Марикостово, последно село от Мелничката каза. 45 къщи българе и 10 турци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 198 души, от които 114 българи християни и 80 турци. [6].

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Припечене (Pripetchen) се състои от 48 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.[9]

На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на генерала от пехотата Георги Тодоров. На следващата година то има 837 жители.[10]

Икономика[редактиране | edit source]

В началото на декември 2010 година е открит Соларен парк "Припечене" с мощност 0,8 мегавата и площ 18,6 декара.[11]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В землището на Генерал Тодоров в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква "Свети Пантелеймон". Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празникът на селото е на 18 януари, а съборът - в края на месец юли.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Генерал Тодоров
  • България Атанас Танчев, основател и треньор на ФК "Локомотив", бивш републикански шампион по борба.
  • България Георги Костов - Кехаята, мелнишки войвода от ВМОРО[12]
  • България Иван Вангелов Попов, балкански шампион по табла.
Починали в Генерал Тодоров

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)
  2. Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.
  3. Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 71.
  11. Соларният парк "Припечене" открит, Economy News.bg, 03.12.2010
  12. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.