Геноцид в Руанда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жертви на геноцида

Геноцидът в Руанда е избиване на около 937 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на хуту - Интерахамве и Импузамугамби, за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г.

За много геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Първия свят отказват да се намесят.

Обединените нации отказват да упълномощят за действие навреме умиротворителните си сили в Руанда, за да предприемат действия за спиране на убийствата. Независимо от многобройните предупреждения преди и по време на конфликта от канадския генерал-лейтенант Ромео Далер на умиротворителните сили на ООН в Руанда е забранено да стрелят, освен ако не се стреля по тях. В седмиците преди атаките ООН пренебрегва докладите за това, че отрядите на хуту трупат оръжия, и отхвърля плановете за превантивна забрана.

Това бездействие става причина за тежки обвинения срещу отделни личности, определяли политиката преди и по време на конфликта, като Жак-Роже Бу-Бу, както и ООН и страни като Франция и САЩ и по-специално президента Бил Клинтън. Клинтън е бил информиран ежедневно от най-близките си съветници и от посолството на САЩ в Руанда. По-късно той казва „Това е най-голямата грешка на моята администрация.“[1] Клинтън посещава Руанда няколко пъти, след като напуска президентския пост.

Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт, воден от Пол Кагаме, сваля правителството на хуту и завзема властта. Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту „геноцидери“ и техни съучастници бягат в източен Заир (сега Демократична република Конго). Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона. Първопричините както на Първата, така и Втората конгоанска война могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за Бурундийската гражданска война.

Предистория[редактиране | edit source]

Туа са първите познати обитатели на Руанда. Руанда е една от малкото държави в Африка, чиито съвременни граници са много близки до историческите ѝ граници. Кралство Руанда, управлявано от хуту династия, е господствало в региона през цялата известна история. Високите ешелони на обществото са били предимно хуту, но етническото разделение е било очевидно. Много тутси също са били сред аристокрацията. Получило се е значително размесване. Болшинството хуту, съставящи 82-85% от населението, са били бедни роби.

Лагер на бежанци от Руанда (Източен Заир, 1994 г.)

Доколониална история[редактиране | edit source]

Точната дата на основаването на Кралство Руанда е различна в различните източници, като някои я поставят много рано — в 1312 г., а други — едва в 1532 г. Но повечето източници са единни по въпроса, че в началото на 15 век Кралство Руанда вече е съществувало. То се разраства след сливането на няколко племена в едно кралство, управлявано от един кралски клан. Този кралски клан бил абанигиня. Смятало се е, че този клан произлиза от един от божиите синове и че абееза, друг кралски клан, произлиза от първия. Така че между тези два клана редовно се извършвали смесени бракове. Трябва също така да се отбележи, че и двата клана са се състояли само от тутси, така че всички крале или мвами са били тутси. Другите племена се състояли както от хуту, така и от тутси, което давало възможност на хуту да заемат позиции на вождове в страната. Идентичността на даден човек, обаче, се решавала предимно в по-малки родови групи, наречени „инзу“ и едва след това чрез по-голямата племенна група. Тези родови групи били обикновено или хуту, или тутси и дължали идентичността си на наследяване по бащина линия.

Преди 19 век по принцип се е смятало, че тутси естествено имат военна мощ и че хуту притежават свръхестествени сили. Поради това съветниците на мвами (абииру) били хуту и давал допълнителна мощ на хуту клановете, от които били съветниците. Но с времето тутси започнали да изравняват „мощта“. Разликите в степента на влияние на двете групи започнали да се появяват в средата на 18 век.

Хуту били постоянно подтискани под властта на тутси. Когато абииру започнал да губи властта си по време на царуването на Мвами Руджугира от един обладателен култ — религиозна група, която практикувала местна религия, донякъде сродна с вуду, влиянието на хуту в двора на мвами започнало да намалява. Хуту можели да служат и във войската, но само в административни позиции.

Един от основните начини, по които започнало подтискането на хуту бил чрез обширно множество от отношения на покровителство. Имало три категории такива отношения. Първото, „умухето“, съществувало между родови групи и можело да съществува не само между хуту и тутси, но и между заможни тутси и дребни тутси — бедни тутси. Умухето било в същността си добитъчно крепостничество. То включвало периодичен подарък от добитък на силните тутси в замяна на тяхното покровителство. Основният проблем с този вид отношение покровител-покровителстван бил, че то било приложимо само за тези, които вече имали достатъчно добитък, за да направят подаръка — горните класи. Умухето служело за сплотяване на горните класи.

Вторият тип отношение на покровителство било „убухаке“. То съществувало между индивиди, а не родови групи, така че било споразумение с по-тесен обхват. Тъй като отглеждането на добитък било по-изгодно занимание от земеделието, в основата на това отношение стояло отдаването от покровителя тутси на една крава в заем на хуту или дребен тутси в замяна на някакъв вид политическа или обществена подкрепа. Тази система била по-експлоатираща бедните, но и тя се отнасяла както до бедни хуту, така и до бедни тутси.

Третият тип система за покровителство, „убуреетуа“, била въведена едва след поредица от реформи централизирала по-голяма власт над земята в ръцете на мвами. Мвами можел вече да разделя земята между вождовете по своя преценка вместо земята да се предава по-наследство в родовата група. Така земята станала индивидуална собственост, правейки Кралство Руанда по-модерна държава. Освен това, вождовете били вече административно назначавани, вместо да наследяват титлите си.

Като последица позициите на хуту в обществото отслабнали съвсем, защото много от наследствените вождове били хуту, а повечето назначени вождове били тутси. Убуреетуа, която била наложена от тази по-централизирана власт, била налагана изключително на хуту от вожда на техния хълм. Те изисквали ръчен труд като заплащане за правото на хуту да обитават земята. Статусът на хуту на тези хълмове бил намален до този на крепостници с новоназначените тутси вождове в ролята на феодални господари. Тези централизации, проведени между 1860 и 1895 г. от Мвами Руабугири, превърнали постепенно Руанда във власт на тутси.

Другата основна модернизация, която е извършена в Руанда през периода, е експанзионистичната природа на държавата, променена предимно заради властта на военните. Мвами Руджугира (1756-1765) способствал за тази експанзия. Поради това, че военната служба изтегляла хората от техните племена и райони, тя донякъде компенсирала обществената поляризация в останалата част на страната. Въпреки че по времето на Руджугира хуту можели да заемат само административни постове, те все пак имали възможност да се интегрират в по-широко руандийско общество и в края на 19 век на хуту било позволено да заемат всякакви военни служби.

В началото основната работа на хуту във войската била пастирство. То се извършвало от целия род, не само мъжете, и свързвало всички миняруанда (руандийци) с държавата. Родовият водач ставал военен командир на пастирската група и по този начин се преобразувал в двойна власт — родова и държавна. Това намалило също влиянието на родовата група и засилило мощта на държавата над хората. Войската била бележит успех на интегрираното руандийско общество и най-егалитарната структура в Кралство Руанда.

Административната структура извън войската въобще не била толкова интегрирана. Когато Руабугири централизирал властта, той поставил цялата страна под контрола на мвами, който получил максимална власт. Но тази власт през по-голямата част от времето била власт само на думи. Централизацията начело с мвами определено не е толкова авторитарна, колкото колониалната структура. Все пак мвами имал много повече власт отпреди. Руабугири разделил държавата на четири нива — кралство, провинция, окръг и хълм. Кралството било управлявано от мвами, който винаги бил тутси от клановете Абанигинга или Абееза. Позицията на мвами се смятала за свещена, защото първият мвами бил потомък на божия син.

Следващото ниво, провинцията, се управлявала от вожд. Главната му работа била да набира войници за активната армия, която не само нападала съседни народи, но и пазела границите и хълмовете от нашественици. Провинциалният вожд бил винаги тутси. На ниво окръг имало два вожда. Единият бил вожд на собствеността върху земята. Той отговарял за земеделието и събирал всички налози в труд и продукти от земеделието. Вторият бил вожд на пасищата, който контролирал пасищата и всички налози, които идвали от отглеждане на добитък. Въпреки че повечето от тях били също тутси, много от вождовете по земеделието били хуту, тъй като земеделието било традиционно занимание за хуту.

Накрая, имало вожд на хълма. Това може да се сравни със селски старейшина в други общества. Но ако погледнем топографията на Руанда, тези села често били на хълмовете. Хълмовите вождове, както по-горе беше споменато, се назначавали от мвами или някой по-висок вожд и, въпреки че можели да бъдат хуту или тутси, повечето били тутси.

Царуването на Руабугири било важна промяна в руандийското обществено-политическо движение. Давайки на хуту власт във войската и администрацията, той им отнемал все повече обществени и политически права. Управлението му било важно и заради експанзията, която довело, и това, което тя щяла да означава за Руанда. С разширяването на държавата и влизането на нови хора под чадъра ѝ, Рувабугири не преценил какви етнически групи се асимилират в руандийското общество. Всички нови покорени народи били просто „хуту“. Наименованието „хуту“ започнало да се свързва с подтиснатата класа и така станало „трансетническа“ идентичност. Тази идентичност помогнала да изкристализира идеята, че „хуту“ и „тутси“ са обществено-икономически, а не етнически групи.

Но обществената мобилност била все още възможна, дори и във силно централизираната държава, изградена от Руабугири. Човек можел да „куихутура“ или „да се отърве от хутувството“ чрез натрупване на богатство и добитък и издигане в йерархията. Човек можел и да „гукупира“ или да изгуби обществено положение и богатство, ставайки по този начин хуту. И двата процеса продължавали няколко поколения, но са били възможни. Тази възможност да се смени идентичността на човек чрез неговите действия подкрепя теорията, че „хуту“ и „тутси“ са били управлявани по-малко от социо-биологията, от колкото от класата и политическото влияние.

Напреженията достигат връх след смъртта на Руабугири. Започва диспут за наследяването на трона между родовете Абанигиня и Абеза. Избухва борба за надмощие, противопоставяща тутси-елита и останалите тутси срещу новопокорените хуту. Борбата завършва с преврат в полза на Абеза с посвещаването на Руцунсу като нов Мвами, но в своя гняв бунтовниците убиват много водачи на Абанигиня и поставят вождове от Абеза на тяхно място. Това всъщност е по-малко етническа борба между хуту и тутси, отколкото действия, демонстриращи недоволството на новопокорените народи, включващи дотогава автономните бакига в северната част на кралството. Накратко, превратът демонстрира нещастието на подтиснатите низши класи на хуту под висшите класи на тутси.

Това, което е важно да се разбере от този раздел, е че идентичността в доколониална Руанда не зависи толкова от етноса, колкото от политическата и икономическа власт. Всички говорещи киняруанда живеят в една и съща културна общност, но не в една и съща политическа или икономическа общност, а тези, които живеят извън кралството биха могли адекватно да бъдат наречени диаспора.

По това време обаче политическата поляризация все още не е неизбежна, тъй като хуту населението нараства по брой и сила, за което свидетелства превратът. „Историята на държавата е тази, която накрая прави от хуту и тутси двуполюсни политически идентичности“.[1] Тази история, съсредоточаваща се върху централизацията на държавата и социалните процеси, особено върху промените на отношенията патрон-клиент, е тази, която има основното влияние. Събитието, което би имало най-голяма влияние, обаче, е доброволното отстъпване на властта на Германия през 1890 г.

Колониална история[редактиране | edit source]

От практическа гледна точка германците имат много малко влияние в Руанда и Бурунди, освен да държат управляващите тутси на власт. Тяхното внимание се съсредоточава много повече върху Танганайка и Югозападна Африка, днешните Танзания и Намибия. Влиятелната колониална политика започва след Първата световна война, когато, като територия, намираща се под опеката на Обществото на народите, Кралство Руанда става белгийски протекторат.

Хронология на събитията 1994 г.[редактиране | edit source]

  • 6 април - с ракета е свален самолетът, на който лети президентът на Руанда Жювенал Хабяримана (заедно с него загива и президентът на Бурунди). Появява се слух, че поръчителите са тутси. Това разрушава крехкото равновесие между общностите. Военни хуту взимат властта. Министър-председателката Агате Увилингийимана е убита на следващия ден, 7 април. Проправителственото радио (РТЛМ — Radio Television Libre des Mille Collines) нажежава обстановката с призиви за убийството на тутси. В организирането на кампания за масови убийства са въвлечени и обикновени граждани. Много тутси са убити от своите съседи. За оръжие най-често е използвано хладно оръжие (мачете). Най-жестоките сцени се разиграват в местата за временна концентрация на бежанци в училища и църкви.
  • 11 април — избити са 2 000 тутси, настанени в училище Дон Боско (Кигали) след евакуацията на белгийските миротворци.
  • 21 априлМеждународният Червен кръст съобщава за вероятно избити стотици хиляди цивилни.
  • 22 април — изклани 5 000 тутси в манастира Сова.
  • САЩ не се намесват в конфликта, опасявайки се от повторение на събитията от 1993 г. в Сомалия.
  • 4 юли — отряди на Руандийския патриотичен фронт влизат в столицата. 2 милиона хуту, опасявайки се от разплата за геноцида, напускат страната.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Campus Progress National Student Conference Swarthmore College Keynote Address

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mamdani, Mahmood. Victims Become Killers: Colonialism, Nativism, and the Genocide in Rwanda. Princeton University Press. Princeton, NJ. 08540. 2002. pg. 74)