Генуезка конференция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конференцията в Генуа през 1922 г.

Конференцията в Генуа се провежда от 10 април до 19 май през 1922 г. в Генуа, Италия.

На конференцията има представители от 29 страни - Албания, Австрия, Белгия, България, Чехословакия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Япония, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Съветска Русия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Кралство на сърби, хървати и словенци.

Целта е да обсъдят състоянието на икономиката след края на Първата световна война, да се формулира стратегия за възстановяване на Централна и Източна Европа след края на войната и да се договорят връзките между европейската капиталистическа икономика и комунистическата икономика на Съветска Русия.

Съветската делегация, ръководена от комисаря по външните работи Георгий Чичерин, не само отхвърля предявените ѝ претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. нар. Рапалски договор с Германия от 1922 г.

Златен стандарт[редактиране | edit source]

Сред разглежданите предложенията на конференцията е възможността централните банки да направят частично завръщане към Златния стандарт. Златният стандарт е предназначен да печата пари и да плати за войната. Централните банки искат връщане към икономика базирана на златото за улесняване на международната търговия и стабилността на икономиката, но се изисква такава форма на Златния Стандарт, която да „запази“ златните стоки, което означава, че златото остава в трезорите си и всеки ден финансовите операции се осъществяват с необходимите документи.

Това частично завръщане към Златния стандарт е извършено чрез разрешение на централните банки да запазят част от резервите си във валути, които могат директно да се обменят в златни монети. Но въпреки това гражданите, които ще се възползват от Златния обменен стандарт (известен още като Стандарта на златното кюлче) няма да получат златни монети в замяна на техните спестявания, въпреки че това е неразделна част от оригиналния Златен стандарт, известен сега като Стандарта на златната монета.

Чрез Стандарта на златното кюлче гражданите на Великобритания и други европейски страни могат само да разменят банкнотите си в дълги златни кюлчета. Подобни кюлчета не са удобни за всекидневни транзакции, но до голяма степен постигат запазването на златото в трезорите.

Рапалски договор[редактиране | edit source]

Договорености[редактиране | edit source]

Правителства на Германия и Съветска Русия се отказват от взаимни обезщетения за военните и невоенните разходи и щети, причинени и на техните граждани.

Германия признава национализацията на държавна и частна собственост в Русия, а РСФСР се отказва от дял в германските репарационни плащания.

2-те държави се задължават незабавно да възстановят дипломатическите и консулските си отношения.

Значение[редактиране | edit source]

Рапалският договор поставя началото на излизането от международна изолация на РСФСР и Германия, и е пряко следствие от антигерманската и антируската насоченост на ВВСС, на френско-полския военен съюз от 1921г. и провежданата по това време Генуезка конференция, чиято основна цел е западните държави да получат дълговете на царска Русия и финансовите задължения на руското временно правителство.

Участие на България[редактиране | edit source]

Българската делегация, ръководена от Александър Стамболийски, има няколко основни цели.

Излаз на Егейско море[редактиране | edit source]

То се стреми да получи излаз на Егейско море и отсрочка на репарационните плащания. България има нужда от действителен излаз на Егейско море, който може да бъде осъществен или през територия под български суверенитет, или ако Тракия остане автономна под контрола на Великите сили (финансови, икономически и стратегически доводи).

Обезщетение на бежанците[редактиране | edit source]

Друг основен проблем е обезщетението на бежанците - 2 млн. българи са извън страната, поради отнетите територии, масови бежански потоци заливат България и допълнително задълбочават финансовата криза. По време на конференцията се засяга и въпросът с четничеството. България е обвинена, че съдейства за формиране на чети в Македония и подпомага ВМРО.

Изплащане на репарациите[редактиране | edit source]

Министър-председателят подчертава по време на конференцията невъзможността на България да изплаща репарациите, наложени ѝ от Ньойския мирен договор и настоява за пълното и продължителното им отлагане съгласно член 122 на договора. За постигане на тези нужди България разчита на помощта на Италия и Великобритания. Италия е склонна да подкрепи българските искания, но срещу това иска да получи значителни концесии. Репарационната комисия на конференцията поставя като условие за временна и частична отсрочка на българските плащания да контролира държавния бюджет, разходите и монопола над тютюна, спирта и др. Тези искания са неприемливи за българското правителство и то ги отхвърля.

Източници[редактиране | edit source]

  • Genuezskaia konferentsiia 1922: Материали Genuezskoi konferentsii (Podgotovka, otchety zasedanii, raboty komissii, diplomaticheskaia perepiska и PR.). Москва, 1922.
  • Documenty vneshnei Политики SSSR, кн. 5. Москва, 1961 г.
  • Ленин, VI "Проект direktivy zamestiteliu predsedatelia и vsem chlenam genuezskoi delegatsii" Poln. sobr. soch, 5-то издание, об. 44*Ленин, VI "O mezhdunarodnom и vnutrennem polozhenii Sovetskoi Respubliki: реч" на zasedanii kommunisticheskoi fraktsii Vserossiiskogo е "ezda metallistov 6 Марта 1922 g." Пак там, том. 45.
  • Ленин, VI "Politicheskii otchet ТСК РКП (б) 27 Марта [на XI е" ezde РКП (б) 27 Марта-2 aprelia 1922]. "Пак там.
  • Ленин, VI "Проект postanovleniia VTsIK по otchetu delegatsii на Genuezskoi konferentsii." Пак там.
  • Liubimov, NN, и Erlikh Genuezskaia konferentsiia (Vospominaniia uchastnikov). Москва, 1963.
  • Rubinshtein, NL Vneshniaia Политика Sovetskogo gosudarstva V 1921-1925 GG. Москва, 1953 г.
  • Istoriia diplomatii, 2-ро изд. Об. 3. Москва, 1965 г. Страници, 249-304.