География на Албания

Географски Албания е балканска страна с площ 28,748 кв. км.

Съдържание

1 Местоположение
2 Граници
3 Ландшафт
4 Климат
5 Води
6 Флора
7 Фауна
8 Галерия
9 Източници
10 Вижте също
11 Външни препратки

Местоположение [редактиране]

Албания е разположена в югозападната част на Балканския полуостров по бреговете на Адриатическо и Йонийско море. Проливът Отранто, в най-тясната си част 75 km, я отделя от историческа Апулия в Италия.

Граници [редактиране]

На северозапад Албания граничи с Черна гора, на североизток с Косово, на изток е по-дълга границата ѝ с Република Македония, а на югоизток и юг посредством Епир граничи с Гърция, която е най-дългата ѝ граница.

Общата дължина на сухоземните граници на Албания е 717 км, от които 282 км с Гърция, 151 km с Република Македония, 112 км с Косово и 172 km с Черна гора. Крайбрежната ѝ ивица е дълга 362 км.

Максималната дължина на страната в посока север-юг е около 320 км, а максималната ѝ ширина в направлението изток-запад не надхвърля 150 км.

Ландшафт [редактиране]

Територията на Албания е 28,7 хиляди квадратни километра. Върху по-голямата част от тази територия се простират планински вериги, част от Динарската планинска система, която започва от Словения покрай Адриатика, преминава през Албанските Алпи, планините по границата между Албания и Македония, и завършва с Пинд в Гърция. Най-високата точка на Албания е връх Кораб в едноименната планина Кораб на границата с Република Македония. Друг планински първенец е Езерски връх на Албанските Алпи в Северна Албания.

Релефно в Албания се очертават четири основни района: Северен алпийски (т.нар. Албански Алпи), Централен планински, Южен планински и районът на западните крайбрежни равнини. Характерно за релефа на Албания е наличието на вътрешни равнини, разположени между планинските масиви.

Основна статия: Население на Албания

Населението на Албания възлиза на 3 619 778 души (2008), като възрастово то е най-младото в Европа. Условно, по исторически и етнографски причини, страната се подразделя на Северна и Южна Албания. За граница между двете части на страната се приема река Шкумбини.

Северната част от страната е ограничена от река Бояна и Шкодренското езеро на северозапад, Албанските Алпи на север, и високите планини по границата с Косово и Република Македония на североизток и изток.

Южна Албания опира в Охридското и Преспанското езера на изток, ограничавайки се до границите на историческа Македония, а на югоизток и юг заема най-северната част на исторически Епир.

По адриатическото крайбрежие по-големите заливи от север на юг са Дринския, Драчкия (Дуръски) и Вльорския залив (Валонски).

В Албания има залежи от нефт, природен газ, въглища, хром, мед, никел.

Климат [редактиране]

Под влияние на различни климатични фактори климатът в Албания е разнообразен. На запад по адриатическото крайбрежие е средиземноморски, а на изток - умереноконтинентален. В равнините лятото е горещо и сухо със средна юлска температура 24-25°C, а зимата мека със средна януарска температура 8-9°C. В планините климатът е студен и влажен, като през зимата температурите са минусови, падайки под 0°C.

Средногодишният валеж на територията на Албания варира от 600 до 800 mm на квадратен метър.

Води [редактиране]

Основна статия: Списък на реките в Албания

Албания е богата на реки. Като цяло реките са къси и течението им е силно поради денивилацията. Водите им се ползват като хидроенергиен източник - в страната има изградени много язовири и ВЕЦ-ове, т.к. пълноводието на реките е твърде непостоянно (пълноводието им е през зимата).

Най-големите и важни реки в страната от север на юг са Дрин, Мати, Шкумбини, Семани и Вьоса.

Албания се характеризира с големите си езера покрай границите си - Шкодренското, Охридското и Преспанското езеро.

Флора [редактиране]

Като планинска страна Албания притежава значим за размерите си горски фонд. В равнините по крайбрежието растителността е предимно храстова, но в планините във вътрешността на страната са обособени 3 растителни пояса - първия е нисък (300-600 m) и зает от топлолюбиви растения и дървета - палми, маслинови и цитрусови дървета; втория е пояса на планинските гори от дъб, кестен, ела и други, който се простира на 1700-2000 m. надморска височина; третия е алпийски, разположен на височина над 2000 m.