География на Република Сръбска

Република Сръбска е съставна част от Босна и Херцеговина, тя заема около 49 % от територията на страната. Нейната обща площ е 24 857 км².

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Планина	Връх	Надморска височина (м)
Най-високите планини и върхове
Маглич планина	Маглич	2386
Волуяк	Волуяк	2336
Лелия	Голяма Лелия	2032
Зеленгора	Брегоч	2014
Клековача	Клековача	1961
Црван	Зимомор	1920
Яхорина	Огорелица	1916
Виторог	Голям Виторог	1906
Белашница	Белашница	1867
Баба	Джед	1735
Романия	Голям Лупоглав	1652
Явор	Голям Жеп	1537

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Най-големите реки в Република Сръбска са Сава и Дрина, които са част от черноморската отточна област. Всички реки на юг от планинската верига Чемерно принадлежат към адриатическата отточна област.

Най-голямото езеро в Република Сръбска е Билечкото езеро, което е най-голямото изкуствено езеро на Балканския полуостров.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Географија Републике Српске“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.