География на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Релеф[редактиране | edit source]

На запад и север преобладават плоски и хълмисти равнини — Гаронската низина, Парижкият басейн, който всъщност представлява огромна площ от равнини, и ниски планини. В централните и източните части са средно високите планини — Централен масив, Вогезите, част от планината Юра. На югозапад са Пиренеите (с най-висок връх на френска територия — Винмал - 3 303 м), а на югоизток — Алпите с най-високият връх в Европа — Монблан - 4 807 м.

Страната има площ от 543.97 хил. кв. км (от тях 8.75 хил. кв. км — о-в Корсика). Граничи (в км) с Испания - 650, Андора - 57, Белгия - 620, Люксембург - 73, Германия - 446, Швейцария - 572, Италия - 515 и Монако - 4.5. Има брегова линия с Атлантическия океан - 2 075 км. и Средиземно море - 617 км. Корсика има брегова линия 625 км..

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в голи е от 1 до 5 градуса Сº , като на юг достига до 8 градуса Сº, а през юли — от 17 до 22 градуса Сº (на юг до 24 градуса Сº). Валежи - 600-1000 мм в равнините, 2000-2500 мм в планините

Води[редактиране | edit source]

Всички реки в континенталната част на Франция са част от Атлантическия басейн, като по-голямата част са с произход от Централния масив, Алпите и Пиренеите. Най-големите водни артерии са:

  • Сена (775 км) - реката е с широко разклонена система от притоци. Сена събира водите от Парижкия басейн и се влива в Атлантическия океан при Льо Хавър. Тя се отличава с равномерно разпределение на оттока през годината, което е благоприятно за корабоплаването, и канали, свързани с други реки.
  • Гарона (650 км) - води началото си от испанските Пиренеи, преминава през Тулуза и Бордо, където се влива в океана. Основните притоци на Tarn, Lot и Dordogne.
  • Рона (812 км) - най-дълбоката река на Франция, извира от Швейцарските Алпи от ледник Ronskogo, преминава през езерото Женева. Около Лион в нея се влива Сона. Други по-големи притоци са Durance и Isere. Рона е бърза, с турбулентен поток и има голям потенциал за водноелектрически централи. На реката са построени няколко водноелектрически централи.
  • Лоара (1020 км) - най-дългата река във Франция, извира от Централния масив. Събира много притоци, основните от които са Allier, Шер, Indre и Vienne. Лоара пресича южната част на Парижкия басейн и се влива в Атлантическия океан при Нант.

Система от канали свързва основните реки на страната, в това число и с река Рейн, която е част от източната граница на страната и е една от най-важните вътрешни артерии в Европа. Реките и каналите са важни за френската икономика.

Население[редактиране | edit source]

Гъстотата на населението във Франция е 115 души/км2. Общо раждаемостта във Франция е една от най-високите в Европа - 2,01 деца на жена в репродуктивnooна възраст.

Официален език[редактиране | edit source]

Френски. Други езици — на юг — провансалски (3 диалекта), бретонски, корсикански, немски (Елзас).

Столица[редактиране | edit source]

Париж (9 800 хил. ж.). По-големи градове — Марсилия (1 800 хил. ж.), Лион (1 400 хил. ж.), Лил (1 200 хил. ж.), Бордо (400 хил. ж.), Тулуза (800 хил. ж.), Ница (350 хил. ж.), Нант (300 хил. ж.), Страсбург (270 хил. ж.).


Административно деление[редактиране | edit source]

96 департамента, групирани след 1956 г. в 22 икономически райони (един от тези райони е Корсика, която има особен статут), 4 задморски департамента (Гваделупа, Гвиена, Мартиника и Реюнион), 4 задморски територии (Нова Каледония, Френска Полинезия, Френски южноантарктически територии и Уолис и Футуна) и специални териториални единици — о-в Майота и о-ви Сен Пиер и Микелон.


По-важни исторически събития и дати[редактиране | edit source]

VI в. пр. Хр. - територията е заселена от племената гали; I в. пр. Хр. - римска провинция — Галия; 406 г. - нахлуване на германски племена; 497 г. - образувана франкската държава; 1337-1453 г. - стогодишно война с Англия; XV в. - присъединяване на Бургундия, Пикардия, Прованс, Бретан; 1572 г. - Вартоломеевата нощ — унищожаване на хугенотите; 1661-1715 г. - управление на Людовик XIV (кралят Слънце) - разцвет на френския абсолютизъм; 14 юли 1789 г. - превземане на Бастилията — начало на буржоазната революция; 1792 г. - провъзгласяване на Франция за република; 1799 г. - държавен преврат — Наполеон Бонапарт; 1804 г. - Бонапарт става император на Франция — Наполеон I; 1812 г. - поход в Русия и поражение на Наполеон I; 1815 г. - връщане на Наполеон и поражение в битката при Ватерлоо; 1848 г. - революция и провъзгласяване на Втора република; 1852 г. - император Наполеон III възражда монархията; 1871 г. - Парижка комуна; 1875 г. - приета е конституцията — Трета република; 1914-1918 г. - участие в Първата световна война — получава Елзас и Лотарингия, Саарска област, Того и Камерун; 1940-1944 г. - окупирана от Германия; 1946 г. - приета е конституцията на Четвъртата република; 1949 г. - влиза в НАТО; 1945-1954 г. - война във Виетнам — загуба на Индокитай; 1954 г. - война в Алжир; 1958 г. - Пета република; 1962 г. - загуба на Алжир.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Република начело с президент, избиран за 7 години. Той назначава премиер-министър и правителство и ръководи Съвета на министрите. Висш законодателен орган — парламент от две палати — Национално събрание (577 депутата, избирани за 5 години) и Сенат (321 сенатора, избирани за 9 години, като на три години се обновява 1/3 от състава).Ď

Парична единица EURO

Индустриално развитие[редактиране | edit source]

Високо развита индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни запаси от желязна руда, уранови руди, боксити, калиеви соли. Основни отрасли на индустрията — машиностроене, химическа промишленост, авиокосмическа, автомобилостроене (3 млн. леки автомобила годишно), хранително-вкусова, радиоелектронна, корабостроене, електротехническа, металургична, атомна енергетика (75 % от електроенергията), нефтопреработвателна, текстилна, шивашка и обувна и др . Селско стопанство — високо продуктивно, многоотраслово. Заети са 3 % от работоспособното население. По обем на селскостопанска продукция Франция е на трето място в света. Основни култури — пшеница, ечемик, овес, царевица, захарно цвекло, картофи, зеленчуци, плодове, лозя. Водещ отрасъл е животновъдството — специализирано млечно-месно.

Транспорт[редактиране | edit source]

Шосета - 890 хил. км, от които високоскоростни — над 10 хил. км, ж.п. линии - 31 хил. км. Речно корабоплаване по река Сена (след Париж), Рейн и канали Сена-Север, Марна-Рейн и др. Морски пристанища — Марсилия, Хавър, Дюнкерк, Нант, Бордо. Силно развит външен и международен въздушен транспорт.

Туризъм[редактиране | edit source]

Силно развит. Годишно страната се посещава от над 120 млн. туристи. От София до Париж - 1963 км