Геодезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Геодезията, според класическата дефиниция на германския геодезист Фридрих Роберт Хелмерт (18431917), е "наука, която се занимава с измерването и картографирането на повърхността на Земята". Това включва определяне на геометричната форма на Земята (геоид, терен), ниво на гравитационното поле и ориентацията на Земята в космоса (въртене на Земята).

В математиката, терминът "геодезически" се използва за теоретично най-късото разстояние между две точки от извити повърхности - геодезична линия.

История[редактиране | edit source]

Геодезията се е зародила като отговор на нуждите на хората, живели по бреговете на река Нил в древен Египет. Всяка година след прииждането на реката границите на отделните имоти се заличавали и се налагало отново да бъдат възстановявани. По-късно геодезията се разширявала заедно с историческото развитие на човешкото общество.

Структура и основи и подразделения[редактиране | edit source]

Геодезията се дели на пет основни дяла:

  • Висша геодезия - изследва формата на Земята и на нейното гравитационно поле и координатите на точки от земната повърхност, разположени една от друга на разстояние по-големи от 500 km. Висшата геодезия се дели на различни дялове.
  • Нисша (Равнинна) геодезия - изучава площите на Земята по-малки от 500 km2.
  • Инженерна геодезия - изучава геодезическите работи свързани с проучването, проектирането, монтажа и строителството на инженерни съоръжения и строителни обекти. В инженерната геодезия не се взима предвид кривината на Земята.
  • Космическа геодезия-ползва данните, получени от космическите спътници.
  • Фотограметрия-използва данни, получени чрез аерофотоснимка.

Координатни системи в пространството[редактиране | edit source]

Координатни системи в равнината[редактиране | edit source]

Основни понятия[редактиране | edit source]

  • геодезична снимка - Представлява заснемането на терена чрез ъгъл и разстояние.
  • геодезични (топографски) карти - умалено мащабно изображение на голяма част от земната повърхнина. Картите могат да бъда едромащабни и дребномащабни. Едри мащаби са М 1:100,1:250,1:500, 1:1000, а дребни - М 1:10000, 1:20000 ...1:1000000 и т.н.
  • геодезичен план - умалено мащабно изображение на малка част от земната повърхнина. Не се отчита кривината от формата на Земята. Мащабите са същите, като при топографските карти.
  • геодезичен профил - Профилите са надлъжен и напречен профил на терена.

Международни организации[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]