Георгий Брусилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георгий Лвович Брусилов
руски полярен изследовател
Георгий Лвович Брусилов 
Роден: 19 май 1884
Николаев, сега в Украйна
Починал: 1914?
Арктика

Георгий Лвович Брусилов (на руски Георгий Львович Брусилов) (19 май 1884 - 1914?) руски арктически изследовател, флотски лейтенант.

Ранни години 1884-1912[редактиране | edit source]

Роден в град Николаев, Украйна в семействота на вицеадмирал Лев Брусилов. На 13-годишна възраст постъпва в Морския кадетски корпус в Петербург и го завършва в разгара на Руско-японската война 1904-1905. Участва в няколко военноморски операции отначало на миноносец, а след това на крайцера „Богатир“. След войната служи в Балтийския флот като командир на оряд миноносци, а през 1909 година се прехвърля на работа в Хидрографското управление.

През 1910-1911 година взема участие в хидрографска експедиция в Северния ледовит океан на ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“, като по време на плаването се занимава с картиране на северните брегове на Чукотка.

Експедиция на „Света Ана“ 1912-1914[редактиране | edit source]

След завръщането си от плаването в полярните райони, Брусилов, заразен от красотата на севера и откритията на Фритьоф Нансен, Робърт Пири, Руал Амундсен и Робърт Скот решава да организира морска експедиция за преминаване по северния морски път от Петербург до Владивосток.

В началото на 1912 година получава служебен отпуск и със съдействието на чичо си, едър московски земевладелец, който му отпуска 90 хил. рубли, започва организацията на експедицията. От Великобритания закупува парната шхуна „Пандора“, която преименува на „Света Ана“, в чест на съпругата на чичо си отпуснал му средствата за закупуването ѝ.

На 10 август 1912 година „Света Ана“ отплава от Петербург с двадесет и четири членен екипаж, солиден запас от продоволствия и гориво, заобикала Скандинавския п-ов и достига до Мурманск. Там част от екипажа, включително лекаря, щурмана и няколко моряци се отказват от по-натъшното плаване и единствен щурман на експедицията остава Валериан Албанов, а от останалия екипаж само пет професионални моряци. Това лято ледовата обстановка в Карско море била изключително тежка, но въпреки всичко Брусилов навлиза в морето. Той е добър моряк, но няма опит в плавания в полярните райони. Няма и необходимите качества за ръководител на арктическа експедиция – желязна воля, уравновесеност, умение да запази спокойствие във всякакви ситуации. Избухлив е, самолюбив и нетърпящ възражения. Игнорира възраженията на опитния в полярните плавания Албанов и продължава на изток въпреки усложнената ледова обстановка.

На 28 август 1912 година шхуната се отправя от Мурманск на изток със запас от продоволствия за 18 месеца. Предвижда се допълнителното снабдяване да се осъществява от лов. На 16 октомври корабът преминава пред протока Карски врата, но на 28 октомври до западното крайбрежие на п-ов Ямал (71º 45` с.ш.) е спрян и впримчен в ледова хватка. Започва дрейф на северозапад, като първоначално този дрейф не предизвиква особено безпокойство сред екипажа.

През лятото на 1913 година „Света Ана“ се намира северно от Нова Земя и опитите да се освободи кораба от ледовете е неуспешен. Екипажът започва да се готви за второ зимуване. В началото на 1914 година шхуната е отнесена на север от архипелага Земя на Франц Йосиф и на 10 април достига до 83º 17` с.ш. и 60º и.д. Положението започва да става критично, запасите от продоволствия и гориво намаляват застрашително. Албанов предлага да се изостави кораба и да се доберат до сушата по леда, до която има около 160 км, но Брусилов категорично отказва. Започват да се появяват първите признаци на скорбут. Албанов отново предлага да се върви пеша към сушата, но Брусилов отново отказва, като подчертава, че който желае може да тръгва. На 23 април Албанов напуска кораба с единадесет моряци. След няколко дни трима от тях се завръщат на кораба, поради големите трудности на прехода, а останалите продължават към архипелага. До там обаче се добират само двама Валериан Албанов и морякът Александър Конрад, които са спасени от експедицията на Георгий Седов. Съдбата на останалите на „Света Ана“ е трагична – изчезват безследно.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят планина в Антарктида и леден купол (80°40′ с. ш. 50°30′ и. д. / 80.666667° с. ш. 50.5° и. д.) в североизточната част на остров Земя Джордж в архипелага Земя на Франц Йосиф. На името на шхуната „Света Ана“ е кръстена подводна меридионална падина в северозападната част на Карско море.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, Москва, 2001 г., стр. 66-68. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 303. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 73-74. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4