Георгий Жуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георгий Константинович Жуков
маршал
RIAN archive 2410 Marshal Zhukov speaking.jpg
Информация
Години на служба 1915 - 1957
Служил на Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Битки Първа световна война
Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз(4)
Орден Ленин(4)
Легион за заслуги

Живял 1 декември 1896 - 18 юни 1974
Роден Стрелковка, Калужка област, Русия, СССР
Починал Москва, СССР
Георгий Константинович Жуков в Общомедия

Георгий Константѝнович Жу̀ков (на руски: Георгий Константѝнович Жу̀ков, 1 декември 1896, Стрелковка, Калужка област, Русия - 18 юни 1974, Москва) е виден съветски пълководец, маршал на Съветския съюз, началник на Генералния щаб, министър на отбраната на СССР.

Преди Втората световна война[редактиране | edit source]

Роден е в село Стрелковка, близо до Калуга. Участва в Първата световна война като подофицер от кавалерията.

От 1918 г. е в Червената армия. Според някои там е обучен за танкист от германски специалисти. [1]

В Гражданската война е командир на взвод, а по-късно и на ескадрон, като се бие срещу уралските казаци при Царицин (дн. Волгоград), както и срещу войските на Деникин и Врангел. Взема участие в потушаването на бунта на „антоновщината“ в Тамбовска област, като там е ранен и получава орден Червено знаме.

След Гражданската война командва кавалерийски полк и бригада. След това е инспектор в кавалерията на РККА, командир на дивизия, армейски корпус и заместник-командващ Запорожкия военен окръг. Командващ е 1-ва армейска група на съветските войски в Монголия.

Ръководи съпротивата срещу японското нашествие в Монголия през лятото на 1939 г., когато провежда операция по обкръжаване и разгромяване на войските на японския генерал Комацубара при река Халхин Гол. За тази операция е награден със званието „герой на Съветския съюз“ и орден "Червено знаме" на Монголия.

От 1940 г. е командващ на Киевския отделен военен окръг, а от януари до юли 1941 г. е началник на Генералния щаб, заместник на народния комисар (министър по днешнοму) на отбраната на СССР.

През Втората световна война[редактиране | edit source]

Жуков е считан за най-изявения съветски военачалник през Втората световна война, като заема най-високи военни длъжности – едновременно първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР и заместник на върховния главнокомандващ. Командва и фронтовете: Резервен, Ленинградски, Западен (едновременно и главнокомандващ на Западното направление), 1-ви украински, 1-ви беларуски.

Ръководи защитата на Ленинград, Сталинград и Москва през 1941 г.; започва първото контранастъпление след битката за Москва. Командва решаващите пробиви при Сталинград (1942), Курск (1943). Той е първият съветски военачалник, удостоен през Втората световна война с военното звание „маршал на Съветския съюз“ (18 януари 1943).

Командващите на антихитлеристката коалиция и Червената армия след церемонията за края на Втората световна война, май 1945 г. В центъра са маршал Жуков, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри и маршал Константин Рокосовски

През заключителния етап на войната ръководи освобождаването на Варшава (17 януари 1945) и битката за превземане на столицата Берлин (1945), с което завършва войната.

На 8 май 1945 г. в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от хитлеровия фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. Приема и триумфалния Парад на победата в Москва на 24 юни 1945 г.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Главнокомандващ е на съветската окупационна зона в Германия. Изпада в немилост, обвинен в незаконно присвояване на трофеи, назначен за командващ на Одеския, а после – на Уралския военен окръг.

След смъртта на Сталин (5 март 1953) заедно с Никита Хрушчов отстранява от власт Лаврентий Берия. Министър на отбраната (1955-1957); отстранен от длъжност на 26 октомври 1957 г. заради насърчаването на култ към неговата личност и пенсиониран; по-късно е реабилитиран от Леонид Брежнев – тогава са издадени и неговите мемоари „Спомени и размисли“.

Критика[редактиране | edit source]

Жуков често е критикуван заради това, че хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. Нему се приписва от съветската пропаганда циничният цитат: "Бабы опять нарожают" ("Жените пак ще народят"), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници. Главен негов критик е писателят Виктор Суворов, който в трилогията си „Ледоразбивачът“ и най-вече книгите "Сянката на победата" и нейното продължение "Взимам си думите назад" опитва да развенчае митовете за Георгий Жуков. Според него, мемоарите на Жуков "Спомени и размисли" представят изопачена информация и взаимно-изключващи се факти в съчетание с комунистическа агитация и пропаганда, като целта му е да представи РККА, като небоеспособна, лошо въоръжена и напълно неподготвена за война.

Според Виктор Суворов Жуков погубва:

  • 6 механизирани корпуса в района на Дубно, Луц и Ровно през юни 1941 г.
  • 1-ви гвардейски кавалерийски корпус и 4-ти въздушнодесантен корпус край Вязма
  • самостоятелния въздушнодесантен корпус през 1943 г. в Украйна
  • 3-та, 10-та и част от 4-та армии, изнесени по негова заповед край Бялосток в началото на войната през 1941 г.
  • 6-та, 12-та, 18-та и 26-та армии в Лвовско-Черновицкия клин
  • 29-та, 33-та и 39-та армия в района на Вязма
  • 3-та гвардейска танкова армия през есента на 1943 г.
  • 1-ва и 2-ра танкова армия в битката за Берлин през 1945 г. и т.н.

Въпреки критиките Жуков печели решаващата битка във Втората световна война - Сталинградската. Според Виктор Суворов Жуков няма заслуги за пробива и обсадата на 6-та армия под командването на фелдмаршал Фридрих Паулус в Сталинград, защото по това време се е намирал на съвсем друго място – на Западния фронт, където е подготвял поредното кръвопролитно и безрезултатно настъпление - операция Марс. Операцията е проведена през ноември-декември 1942 г. Тогава за 2 седмици съветските войски дават по свои данни над 215 000 души загуби, без да успеят да пробият германската отбрана в района на Ржев и Сичовка.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цитирано по: История и цивилизация за 10 клас; Автори: Костадин Грозев, Валери Колев, Тодор Зарков; Портрет: Григорий Жуков. София, 2001, стр.97.

Външни препратки[редактиране | edit source]