Георгий Плеханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георгий Плеханов
Роден Георгий Валентинович Плеханов
29 ноември 1856 г.(1856-11-29)
Гудаловка, Тамбовска губерния, Руска империя
Починал 30 май 1918 г. (на 61 г.)
Ялкала (днес Иличьово), Финландия
Националност Флаг на Русия Русия
Георгий Плеханов в Общомедия

Георгий Плеханов (на руски: Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов) с псевдоними Н. Белтов, А. С. Максимов-Дружбинин и др. е теоретик и пропагандист на марксизма, философ[1], виден деятел на руското и международното социалистическо движение. През 1879 година успява да избяга от евентуална каторга[2] и в 1880 година емигрира в Швейцария. Завръща се в Русия през 1917 година след 37 години изгнание.

След завръщането си в Русия, Плеханов не е допуснат в Изпълкома на Петроградския съвет, където не намира място и неговият поддръжник Григорий Алексински. Причината за това е „оборонческата“ позиция на Плеханов, която за дейците на Съвета е неделима от антивоенната позиция. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото мисли, че властта, съсредоточена в една партия и една класа може да има пагубни последствия.

Отстранен от ръководни роли, Плеханов е принуден да се ограничи с редактирането на вестник „Единство“, където публикува статии с отклик на важни политически събития, води спорове с опоненти и идейни противници. Плеханов поддържа Временното правителство, застава срещу „Априлските тезиси“ на Ленин, наричайки ги „бълнуване“.

Боледува от туберкулоза, която се влошава и умира през 1918 г. в санаториума край село Иличьово.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Очерк общественной деятельности и эстетических взглядов Г. В. Плеханова, Лифшиц М. А.
  2. Деятели революционного движения в России
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за