Георгий Плеханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгий Плеханов
Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов
руски философ
Роден
Починал
30 май 1918 г. (61 г.)
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия

Религияатеизъм
Политика
ПартияРуска социалдемократическа работническа партия
Георгий Плеханов в Общомедия

Георгий Валентинович Плеханов (на руски: Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов) с псевдоними Н. Белтов, А. С. Максимов-Дружбинин и други е теоретик и пропагандист на марксизма, философ,[1] виден деятел на руското и международното социалистическо движение.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1856 година в Гудаловка, Тамбовска губерния.

През 1879 година успява да избяга от евентуална каторга[3] и през 1880 година емигрира в Швейцария. Завръща се в Русия през 1917 години след 37 години изгнание.

След завръщането си в Русия, Плеханов не е допуснат в Изпълкома на Петроградския съвет, където не намира място и неговият поддръжник Григорий Алексински. Причината за това е „отбранителната“ позиция на Плеханов, която за дейците на Съвета е неделима от антивоенната позиция. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото мисли, че властта, съсредоточена в една партия и една класа може да има пагубни последствия.

Отстранен от ръководни роли, Плеханов е принуден да се ограничи с редактирането на вестник „Единство“, където публикува статии с отклик на важни политически събития, води спорове с опоненти и идейни противници. Плеханов поддържа Временното правителство, застава срещу Априлските тезиси на Ленин, наричайки ги „бълнуване“.

Боледува от туберкулоза, която се влошава и умира през 1918 година в санаториум край село Иличьово.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Г. Чернишевски, 1894.
  • Анархизъм и социализъм, 1894
  • Към въпроса за развитието на монистическия възглед за историята, 1895.
  • Приноси към историята на материализма, 1896.
  • Материалистическото разбиране за историята, 1897.
  • Към въпроса за ролята на личността в историята, 1898.
  • Срещу анархизма, 1895.
  • основни въпроси на марксизма, 1907.
  • Войнстващият материализъм, 1907.
  • Хенрик Ибсен, 1908.
  • Изкуството и социалният живот, 1912.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за