Георгий Ушаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георгий Ушаков
руски изследовател
Георгий Ушаков 
Роден: 30 януари* 1901
Лазаревское, Руска империя
Починал: 3 декември 1963  (на 62 години)
Москва, СССР

Георгий Алексеевич Ушаков (17(30) януари 1901 - 3 декември 1963) руски полярен изследовател, доктор на географските науки (1950).

Ранни години 1901-1926[редактиране | edit source]

Раден в с= Лазаревское, днешна Еврейска автономна област в семейство на селянин. Там преминават детските и юношеските му години. Още съвсем млад участва в отряда на знаменития изследовател на Усурийския край Владимир Арсениев, като получава великолепна подготовка в тежки и опасни походи по дивата далекоизточна тайга и, която подготовка е отлична школа за следващите му самостоятелни експедиции.

В годините на Гражданската война се сражава в редиците на червената армия срещу белогвардейците. След войната учи в Далекоизточния университет и едновременно с това и работи.

Експедиционна дейност 1926-1935[редактиране | edit source]

Изследване на остров Врангел 1926-1929[редактиране | edit source]

На 26 март 1926 правителството взема решение за създаване на безлюдния арктичен остров Врангел постоянен населен пункт и изпращане на специална експедиция за неговото изследване и построяване на полярна радиостанция. За началник на експедицията е нязначен младия, едва 25-годишен Георгий Ушаков. През тези трудни години изпълнението на тази задача е изключително трудно. Доставянето на снаряжение и продоволствие се сблъсква с трудно разрешими проблеми. През август 1926 корабът "Ставропол" под командването на капитан Павел Георгиевич Миловзоров доставя от Владивосток на остров Врангел първата партия съветски преселници (59 човека) начело с Георгий Ушаков. Новосъздадената полярна станция не получава даже една преносима радиостанция и хората месеци наред живеят откъснати от света преди да построят стационарната полярна радиостанция. След построяването на полярната радиостанция Ушаков предприема през март и април 1928 за 40 дни първото изследване на крайбрежието на острова, а през лятото на следващата година – вътрешните му части.

Остров Врангел става за Ушаков практическа школа за организатор и изследовател. Тук той натрупва ценни наблюдения над климата на острова и ледовия режим на водите около него. Събира богат материал по етнография на ескимосите, които посещават от време на време отдалечения остров и, които му погат изключително много при снабдяването и оборудването на станцията. Събира големи колекции от образци от растения, животни и минерали. Трите години прекарани на острова го издигат като един от видните руски полярни пътешественици.

Изследване на архипелага Северна Земя 1930-1932[редактиране | edit source]

Още по време на пребиваването си на остров Врангел Ушаков разработва план за експедиция на Северна Земя. Осъществяването на този план се удава през 1930-1932, когато е назначен за началник на експедицията. За две години пребиваване на Северна Земя Ушаков, Николай Урванцев и още двама колеги изминават с кучешки впрягове над 5000 км, като на 2200 км от тях е извършена маршрутна инструментална топографска снимка, опираща се на 17 астрономически точки. Експедицията установява, че архипелага се състои от четири големи острова Октомврийска революция (14170 км2), Пионер (1550 км2), Комсомолец (9006 км2) и Болшевик (11312 км2) и множество малки с обща площ 37 хил. км2 и протоците Червена армия, Шокалски (ширина 20 км) и Юнгщурм между тях.

За първи път Северна Земя е изследвана във физикогеографско отношение: Съставено е геоморфоложко и геоложко описание на архипелага, събран е ценен научен материал за фауната на сушата и околните води, изпълнени са множество маршрутни и стационарни метеорологически, ледово-хидрологически и геомагнитни наблюдения и са събрани ценни колекции. На базата на всичко тава на 16 октомври 1632 е публикувана първата карта на целия архипелаг. Северна Земя престава да бъде тайнствена суша и придобива реални форми.

Когато през 1950 възниква въпроса за присъждането на Ушаков степен доктор на географските науки, някой запитва: А къде Ви е дисертацията?, председатялят на комисията Владимир Обручев отговаря "Неговата дисертация можете да видите на всички карти на света". На следващата година излиза кнегата му „По нехоженой земле“, 1951, 3 изд. 1959 - основен документ на експедицията.

Експедиция на "Садко" 1935[редактиране | edit source]

През 1934 Ушаков участва в спасяването на челюскинците и ръководи евакуацията на лагера на Ото Шмид от ледовете.

През 1935 ръководи първата съветска морска полярна експедиция на ледоразбивача „Садко“. Експедицията изследва източната част на Гренландско море (около 60 хил. км2), подводния праг Нансен (между Шпицберген и Гренландия) и североизточното крайбрежие на Шпицберген от Седемте острова до нос Ли Смит. На 1 септември 1935 открива остров Ушаков (80°48′ с. ш. 79°29′ и. д. / 80.8° с. ш. 79.483333° и. д.). Изследва западния и северен бряг на остров Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) от архипелага Северна Земя и в средата на септември достига до 82º 42` с.ш.

Последни години 1935-1963[редактиране | edit source]

От 1936 до 1940 е началник на Главното управление на Хидрометеорологичната служба на СССР, а от 1940 до 1958 - председател на Академията на науките на СССР.

Рязкото влошаване на здравословното му състояние го лишава от възможността да продължи експедиционната си дейност в Арктика. През нощта на 2 срещу 3 декември 1963 умира в Москва, а тленните му останки са погребани на остров Домашни в архипелага Северна Земя, там където в п родължение на две години е домът, в който живеят четиримата изследователи на архипелага.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 491-494. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 40-41, 43-46, 51. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 22, 59, 71, 77, 92, 95-96, 100, 106, 113, 125, 132, 137, 157, 201, 204-205. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847